Владетели на Англија
|
Владетели на Шкотска
| Име
|
Владеење
|
Белешки
|
Име
|
Владеење
|
Белешки
|
---|
Западни саксонци
|
Династија Алпини
|
|
Кенет I
|
843–858
|
Прв крал на пиктите и шкотите
| Доналд I
|
858–862
|
Брат на Кенет I
| Константин I
|
862–877
|
Син на Кенет I
| Алфред Велики
|
871–899
|
Признаен за водач на сите слободни англичани според Ведморскиот мировен договор, 878
| Аед
|
877–878
|
Син на Кенет I
| Еохајд
|
878–889
|
Внук (од брат или сестра) на Аед Заеднички со Гирик ?
| Гирик
|
878–889
|
Прв братучед на Аед ?
| Доналд II
|
889–900
|
Син на Константин I
| Едвард Постариот
|
899–924
|
Син на Алфред
| Константин II
|
900–943
|
Син на Аед
| Елфвеард
|
924
|
Син на Едврд, крал само на Весекс
| Етелстан
|
924–939
|
Син на Едвард, првиот де факто крал на цела Англија
| Едмунд I
|
939–946
|
Син на Едвард
| Малколм I
|
943–954
|
Син на Доналд II
| Едред
|
946–955
|
Син на Едвард
| Индулф
|
954–962
|
Син на Константин II
| Едви
|
955–959
|
Син на Едмунд
| Едгар Мирољубивиот
|
959–975
|
Син на Едмунд
| Дуб
|
962–966
|
Син на Малколм I
| Кулен
|
966–971
|
Син на Индулф
| Кенет II
|
971–?
|
Син на Малколм I
| Св. Едвард Маченикот
|
975–978
|
Син на Едгар
|
Амлаиб
|
?–977
|
Син на Индулф
| Кенет II
|
977–995
|
Второ владеење
| Етелред Неподготвениот
|
978–1013 1014–1016
|
Син на Едгар
| Константин III
|
995–997
|
Син на Кулен
| Кенет III
|
997–1005
|
Син на Дуб
| Малколм II
|
1005–1034
|
Син на Кенет II
| Едмунд Железнобокиот
|
1016
|
Син на Етелред
| Дански кралеви Саксонските и данските кралски семејства едновермено го барале англискиот престол, од 1013 до 1016. Данска и Англија имале еден ист крал од 1016 до 1042.
| Свен Вилобрадиот
|
1013–1014
|
| Кнут Велики
|
1016–1035
|
Син на Свен
| Данкан I
|
1034–1040
|
Внук на Малколм II
| Харолд Зајачко Стапало
|
1035–1040
|
Син на Кнут
| Хардекнут
|
1040–1042
|
Син на Кнут
|
Макбет
|
1040–1057
|
Сопруг на внуката на Кенет III
| Враќање на Западните саксонци
| Св. Едвард Исповедникот
|
1042–1066
|
Син на Етелред
| Лулах
|
1057–1058
|
Правнук на Кенет III, посин и братучед на Макбет
| Данкелдска династија
| Малколм III
|
1058–1093
|
Син на Данкан I
| Харолд Годвинсон
|
1066
|
Зет на Едвард Исповедникот
| Едгар Етелинг
|
1066
|
Внук на Едмунд Железнобокиот
| Нормани По Норманското освојување во 1066 започнува нумерација на кралевите (француски обичај кој дотогаш не се користел во Англија).
| Вилијам I Освојувачот
|
1066–1087
|
Далечен роднина на Алфред Велики
| Вилијам II Црвеникавиот
|
1087–1100
|
Син на Вилијам Освојувачот, потомок на Алфред Велики
| Доналд III
|
1093–1094 1094–1097
|
Син на Данкан I
| Данкан II
|
1094
|
Син на Малколм III
| Едгар
|
1097–1107
|
Син на Малколм III
| Хенри I
|
1100–1135
|
Син на Вилијам Освојувачот, потомок на Алфред Велики
| Александар I
|
1107–1124
|
Син на Малколм III
| Давид I
|
1124–1153
|
Син на Малколм III
| Стефан
|
1135–1154
|
Внук на Вилијам Освојувачот
| Малколм IV
|
1153–1165
|
Внук на Давид I
| The Анжувинци или Плантагенети Името на династијата се променило за заради бракот на Матилда со Годфроа Плантагенет.
| Матилда
|
1141
|
Ќерка на Хенри I, пра-правнука на Едмунд Железнобокиот
| Хенри II
|
1154–1189
|
Син на Матилда
| Вилијам I
|
1165–1214
|
Внук на Давид I
| Ричард Лавовско Срце
|
1189–1199
|
Син на Хенри II
| Владетели на Англија и Ирска Во 1199, Џон, кој веќе бил Господар на Ирска, го наследил англискиот престол. Титулата „Господар на Ирска“ била заменета со титулата „Крал на Ирска“ во 1542 г.
| Јован „Безземниот“
|
1199–1216
|
Син на Хенри II
| Александар II
|
1214–1249
|
Син на Вилијам I
| Хенри III
|
1216–1272
|
Син на Џон Безземниот
| Александар III
|
1249–1286
|
Син на Александар II
| Едвард I „Долгоногиот“
|
1272–1307
|
Син на Хенри III
| Маргарита
|
1286-1290
|
Внука на Александар III, не пристапила
| Балиоли При смртта на Маргарита во 1290 немало јасен наследник. Кралот Едвард I на Англија ги пресудил барањата на Роберт Брус, Петти Лорд од Анандејл и Џон Балиол во полза на Балиол.
| Џон
|
1292–1296
|
Пра-пра-правнук на Давид I
| Брусовци Со буната на Џон Балиол започнале Војните за независност на Шкотска, за кое време Роберт I Брусовецот станал крал.
| Роберт I
|
1306–1329
|
Пра-пра-пра-правнук на Давид I
| Едвард II
|
1307–1327
|
Син на Едвард I
| Едвард III
|
1327–1377
|
Син на Едвард II
| Давид II
|
1329–1371
|
Син на Роберт I
| Балиоли За некое време, претенденти за престолот биле и Едвард Балиол и Давид II.
| Двард Балиол
|
1332–1336
|
Син на Џоин Балиол
| Стјуарти Како свршеница на младиот француски престолонаследник од возраст на 5 год, Мери Стјуарт, Кралицата на Шкотите израснала во Франција. Се вратила во Шкотска во 1560 г.
| Роберт II
|
1371–1390
|
Внук на Роберт I
| Ричард II
|
1377–1399
|
Внук на Едвард III
| Роберт III
|
1390–1406
|
Син на Роберт II
| Ланкастери Хенри IV го отстранил Ричард II од престолот, и го сменил името ан владеачката династија по татковата титула Војвода од Ланкастер.
| Хенри IV
|
1399–1413
|
Внук на Едвард III
| Јаков I
|
1406–1437
|
Син на Роберт III
| Хенри V
|
1413–1422
|
Син на Хенри IV
| Хенри VI
|
1422–1461 1470–1471
|
Син на Хенри V
| Јаков II
|
1437–1460
|
Син на Јаков I
| Јаков III
|
1460–1488
|
Син на Јаков II
| Јоркска династија Династиите Ланкастер и Јорк се бореле во Војните на розите, и Јоркистите го зазеле престолот.
| Едвард IV
|
1461–1470 1471–1483
|
Пра-правнук на Едвард III
| Едвард V
|
1483
|
Син на Едвард IV
| Ричард III
|
1483–1485
|
Брат на Едвард IV
| Тјудори Ланкастеровецот Хенри Тјудор го повратил престолот од рацете на Јоркистите.
| Хенри VII
|
1485–1509
|
Пра-пра-правнук на Едвард III
| Јаков IV
|
1488–1513
|
Син на Јаков III
| Хенри VIII
|
1509–1547
|
Син на Хенри VII, Внук на Едвард IV
| Јаков V
|
1513–1542
|
Син на Јаков IV
| Мери I
|
1542–1567
|
Ќерка на Јаков V
| Едвард VI
|
1547–1553
|
Син на Хенри VIII
| Џејн
|
1553
|
Правнука на Хенри VII. Обично не се смета официјално за кралица[1][2] | Мери I
|
1553–1558
|
Ќерка на Хенри VIII
| Елизабета I
|
1558–1603
|
Ќерка на Хенри VIII
| Јаков VI
|
1567–1625
|
Син на Мери I
|
Владетели на Англија, Шкотска и Ирска Во 1603, Јаков VI на Шкотска го наследил англискиот престол со смртта на Елизабета I во т.н. Унија на Круните. Оттогаш, па сѐ до 1707, Англија, Шкотска и Ирска делеле исти монарси.
| Стјуарти
| Име
|
Владеење
|
Белешки
|
---|
Јаков I (Англија) Јаков VI (Шкотска)
|
1603–1625
|
Син на Мери, Кралицата на Шкотите; пра-правнук на Хенри VII; прв со звање „Крал на Велика Британија“ (1604)
| Чарлс I
|
1625–1649
|
Син на Јаков VI & I
| Период на Интерегнумот, (Комонвелт и Прокеторат) Англија немала крал од 1649 до 1660, но уставниот статус на владата не бил разјаснет. На пример, сѐ до неговото распуштање на 10 април 1653, Долгиот Парламент бил сметан за република. Меѓутоа самиот се нарекувал Комонвелт. По распуштањето на Остаточниот парламент, билло формирано Номинирано собрание. Уставниот статус на режимот не се променил сѐ додека Кромвел не го прифатил Владиниот апарат на 15 декември 1653. Оттогаш Оливер Кромвел носел звање Лорд-заштитник, владеејќи преку два Протекторатски парламента. Во 1659, Ричард Кромвел абдицирал, со тоа враќајќи ја власта во рацете на Парламентот сѐ до Стјуартската Реставрација во 1660 г.
| Име
|
Владеење
|
Белешки
|
---|
Оливер Кромвел
|
1653–1658
|
| Ричард Кромвел
|
1658–1659
|
Син на Оливер Кромвел
| Стјуарти (реставрирани)
| Име
|
Владеење
|
Белешки
|
---|
Чарлс II
|
1660–1685 Англија 1649-1651 и 1660–1685 Шкотска (1649–1685 де јуре)
|
Постар син на Чарлс I (крунисан во Скун, Шкотска, 1651). Официјално го броел своето владеење од смртта на на неговиот татко.
| Јаков II (Англија) Јаков VII (Шкотска)
|
1685–1689
|
Помлад син на Чарлс I
| Мери II
|
1689–1694
|
Постара ќерка на Јаков II Заеднички владетел со сопругот Вилијам III, II и I
| Вилијам III (Англија) Вилијам II (Шкотска) Вилијам I (Ирска)
|
1689–1702
|
Внук на Чарлс I Владеел заеднички со сопругата Мери II
| Ана
|
1702–1707 (full reign: 1702–1714)
|
Ќерка на Јаков II
|
Владетели на Обединетото Кралство на Велика Британија и Северна Ирска Во 1922, Ирската Слободна Држава го напушта Обединетото Кралство. Поради ова, името на државата се менува во 1927. Помеѓу 1927 и донесувањето на Актот за Република Ирска во 1949, Џорџ V, Едвард VIII И Џорџ VI имале и звање „Крал на Ирска“.
| Виндзорска династија (продолжеток)
| Име
|
Владеење
|
Белешки
|
---|
Џорџ V
|
1927–1936 (полно владеење: 1910–1936)
|
Син на Едвард VII
| Едвард VIII
|
1936
|
Син на Џорџ V; абдицирал
| Џорџ VI
|
1936–1952
|
Син на Џорџ V
| Елизабета II
|
6 февруари 1952-
|
Ќерка на Џорџ VI; кралица и на 15 други суверени кралства.
|
|