Википедија

Костурска епархија

епархија на Цариградската патријаршија во Егејска Македонија

Костурска епархија (грчки: Ιερά Μητρόπολη Καστορίας) — епархија на Цариградската патријаршија, управувана од Грчката православна црква, со седиште во градот Костур, Егејска Македонија.[1][2]

Костурска епархија

Ιερά Μητρόπολη Καστορίας
Епархија
Митрополијата во Костур
Место
ЗемјаЕгејска Македонија, Грција
МитрополитКалиник
Архијерејски намесништва12
СедиштеКостур
Матична цркваЦариградска патријаршија
(под управа на Грчката православна црква)
Мрежно место
imkastorias.gr

Од долунаведеното може да се види дека Цариградската патријаршија сето време претендирала врз териториите на Охридската архиепископија сè додека не успеала да го издејствува нејзиното укинување во 1767 г.

Историја уреди

Во IX век во Македонија имало 18 епископии потчинети на Солунската митрополија: Диоклетијанополската, Никиската, Ираклиската, Келиската, Едеската, Кастренската, Пелската, Евдоксиуполската, Аполониската, Апалската, Партикополската, Каличката, Киперската, Серската, Амфиполската, Неаполската, Делевската и Китроската. Се смета дека Кастренската била она што денес е Костурската.[3]

Во 1018 г. епархијата прешла во Охридската архиепископија и била нејзина првопрестолна епархија од 1020 г.[4] По српското освојување на Костур во XIV век епархијата ја изгубила титулата „првопрестолна“, со тоа што во хрисовулот на царот Стефан Душан за првопрестолик е наречен митрополитот Јован II Скопски, а во 1361 г. титулата ја носел Григориј Деволски. По крајот на српското владеење во 1380 г. титулата му е вратена на Костур, при што во 1383 – 1384 г. епископот Гаврил е наречен за првопрестолник.[5] Кон 1580-тите Костурската била единствената од 17-те епархии на Охридската архиепископија со статус на митрополија — останатите биле епископии.[6] Веројатно е дека повишувањето е направено во XVI век, бидејќи во 1481 г. Јосиф бил наречен за епископ, а во 1532 г. Акакиј бил наречен за митрополит.[7] Титулата на владиката гласела „Неговото Преосвештенство Премудриот и Богобојазлив Митрополит на Пресветата Костурска митрополија“. Костурскиот митрополит ја носел и титулата „Егзарх на цела Дарданија“.[8]

Според Николаос Сјокис помеѓу 1700 и 1773 г. од непознати причини седиштето на костурскиот митрополит е преместено во Клисура.[9]

По затворањето на Охридската архиепископија во 1767 г., Костурската, заедно со другите епархии на архиепископијата станала непосредно потчинета на Цариградската патријаршија, и така останала сè до 1928 г. Митрополитот ја носел титулата „Егзарх на цела и стара Бугарија“ (поради бугарските освојувања на Македонија), повикувајќи се на местото на епархијата во хиерархијата на Охридската архиепископија.[8][10] Подоцна титулата е заменета со „ипертим и егзарх на цела Македонија“. Епархијата го заземала 87. или, според други податоци, 83. место во хиерархијата на Патријаршијата.[11]

По основањето на Бугарската егзархија, Костур станал седиште и на егзархиски архијерејски намесник. Според „Католичка енциклопедија“ од 1908 г. во градот имало околу 10.000 Турци, Грци и Македонци, од кои на бугарската епископија ѝ припаѓале 2.224 семејства, 32 свештеници и 22 цркви.[12]

 
Ктиторскиот натпис на „Пресв. Богородица Апостолачка“ (1605/1606) со името на митрополитот Митрофан
 
Надгробен камен на митрополитот Генадиј.
 
Црквата „Пресв. Богородица Куполна“ во Костур.

Владици уреди

Костурски епископи и митрополити на Охридската архиепископија (до 1767 г.) и Цариградската патријаршија
Име Грчки Години
Јован Ιωάννης во 1150 г., зачуван е негов печат[5]
Константин I Костурски Κωνσταντίνος споменат околу 1232 г.[13]
Гаврил Костурски Γαβριήλ наречен епископ и првопрестолник во ктиторскиот натпис на „Св. Атанас Музачки“ од 1383 – 1384 г.[5]
Јосиф Костурски Ιωσήφ 1481 г., епископ на Костур, Молиск и Населица
Акакиј Костурски Ακάκιος споменат на 16 јули 1532 и 1542 г.[6][14]
Методиј Костурски Μεθόδιος митрополит, споменат во декември 1544[6] или 1551 г. на натпис во „Пресв. Богородица Елеуса“[15]
Евтимиј I Костурски Ευθύμιος во 1564 г.[14]
Јоасаф Костурски Ιωάσαφ во 1565 г., учествувал на Цариградскиот собор на кој е соборен патријархот Јоасаф II[6][15][16]
Максим Костурски Μάξιμος споменат во 1572 г.[6][16]
Висарион Костурски Βησσαρίων споменат на 28 февруари 1577 г.[16]
Софрониј Костурски Σωφρόνιος 1578 - 1580
Михаил Костурски Μιχαήλ пред 1594 г.
Нектариј Костурски Νεκτάριος митрополит, споменат во 1593 г. на натпис во „Св. Никола Митрополитски“[15]
Митрофан Костурски Μητροφάνης на почетокот на XVII век[17]
Харитон I Костурски Χαρίτων 1618 г.[6]
Јеротеј Ιερόθεος 1621 г.
Теофилакт Костурски Θεοφύλακτος 1622 г.
Харитон II Костурски Χαρίτων според различни извори најраната година е 1623, а најдоцната е 1639,[18] нејасно дали тој и Харитон I се една иста личност[6]
Кипријан Κυπριανός пристигнал во Русија во 1651 г.,[6] споменат од вторични извори без повикување на извори[19]
Арсениј Костурски Αρσένιος според различни извори, најраната година е 1641, а најдоцната е 1657,[20] во 1654 г. споменат на натпис во „Св. Никола Кирички“[21]
Герасим II Палада Γεράσιμος 1677 – 1686[6][22]
Давид Митилинец Δαβίδ Μυτιληναίος 1660 - 1694[21]
Дионисиј Мандука Διονύσιος 1694 – 1719, споменат на епитаф од 1707 г. во „Св. Никола Каривски“[8]
Хрисант Костурски Χρύσανθος споменат на натпис од 1727 во „Св. Јован Претеча Позерски“[8]
Евтимиј II Костурски Ευθύμιος во 1767 г.
Генадиј Γεννάδιος ? – 1793
Антим Костурски Άνθιμος ? – 1799
Неофит Костурски Νεόφυτος октомври 1799 – февруари 1835
Атанасиј Митилинец Αθανάσιος февруари 1835 – јануари 1841
Никифор I Костурски Νικηφόρος јануари 1841 – 28 јуни 1874
Иларион Костурски Iλαρίων 16 јули 1874 – 30 април 1880
Константиј Исаакидис Κωνστάντιος 30 април 1880 – 27 ноември 1882
Кирил Димитријадис Κύριλλος 27 ноември 1882 – 11 октомври 1888
Григориј Дракопулос Γρηγόριος 11 октомври 1888 – 10 октомври 1889
Филарет Вафидис Φιλάρετος 10 октомври 1889 – 8 мај 1899
Атанасиј Капуралис Αθανάσιος 3 јуни 1899 – 28 септември 1900
Герман Каравангелис Γερμανός 21 октомври 1900 – 5 февруари 1908, основоположник на грчката вооружена пропаганда во Македонија
Јоаким Ваксеванидис Ιωακείμ 14 февруари 1908 – 15 јули 1911
Јоаким Лептидис Ιωακείμ 2 август 1911 – 6 декември 1931
Никифор Папасидерис Νικηφόρος 22 март 1936 – 14 август 1958
Доротеј Јанаропулос Δωρόθεος 26 септември 1958 – 13 јули 1974
Григориј Мајстрос Γρηγόριος 14 јули 1974 – 30 мај 1985
Григориј Папуцопулос Γρηγόριος 21 ноември 1985 – 30 јануари 1996
Серафим Папакостас Σεραφείμ 5 октомври 1996 – 29 декември 2020
Калиник Георгатос Καλλίνικος 10 октомври 2021 -
Управници на Костурската егзархиска епархија
Име Години
јеромонах Сава Цеков 1890 – 1895
свештеник Трпо Поповски 1895 – 1896
архимандрит Козма Пречистански 1896 – 21 декември 1897
свештеник Никола Шкутов 21 декември 1897 – 1902
свештеник Григориј Попдимитров 1902 – 1905
архимандрит Методиј Димов 1905 – 1907
архимандрит Иларион Николов 1907 – 30 ноември 1909
архимандрит Панарет Наумов 30 ноември 1909 – јуни 1913

Манастири уреди

Манастир Нас. место
Ајтоски манастир „Св. Архангели“ Ајтос
Борботски манастир „Св. Ѓорѓи“ Борботско машки
Забрденски манастир „Св. Ѓорѓи“ Забрдени женски
Загоричански манастир „Св. Петка“ Загоричани машки
Клисурски манастир „Рождество на пресв. Богородица“ Клисура женски
Олишки манастир „Св. Врач“ Олишта машки
„Пресв. Богородица Мавровска“ Костур машки
„Пресв. Богородица Пројавена“ Костур женски
Сливенски манастир „Св. Никола“ Сливени
Статички манастир „Св. Илија“ Статица
Чуриловски манастир „Св. Никола“ Чурилово женски

Архијерејски намесништва и парохиски храмови уреди

 
Црквата „Св. Никанор“ во Нов Чифлик.
Архијерејски намесништва и парохиски храмови
Име Нас. место Грчки Парохиска црква Грчки
1. Костурско Костур Καστοριά „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
„Св. Ѓорѓи“ „Άγιος Γεώργιος“
„Св. Константин и Елена“ „Άγιοι Κωνσταντίνος και Ελένη“
„Сите Светители“ „Άγιοι Πάντες“
„Св. Никанор“ „Άγιος Νικάνωρ“
Апоскеп Απόσκεπος „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Шестево Σιδηροχώρι „Св. Атанасиј“ „Άγιος Αθανάσιος“
Сетома Κεφαλάρι „Св. Наум“ „Ὅσιος Ναούμ“[23]
2. Ајтоско Ајтос Αετός „Св. Ѓорѓи“ „Άγιος Γεώργιος“
Горицко Αγραπιδια „Св. Харалампиј“ „Άγιος Χαράλαμπος“
Долно Неволјани Βαλτόνερα „Св. Константин и Елена“ „Άγιοι Κωνσταντίνος και Ελένη“
Зелениче Σκλήθρο „Св. Ѓорѓи“ „Άγιος Γεώργιος“
Лехово Λέχοβο „Св. Димитриј“ „Άγιος Δημήτριος“
Љубетино Πεδινό „Св. Ѓорѓи“ „Άγιος Γεώργιος“
Мокрени Βαρυκό „Св. Димитриј“ „Άγιος Δημήτριος“
Невеска Νυμφαίο „Св. Никола“ „Άγιος Νικόλαος“
Свети Тодор Λιμνοχώρι „Св. Димириј“ „Άγιος Δημήτριος“
Сребрено Ασπρόγεια „Св. Преображение“ „Μεταμόρφωση του Σωτήρος“[24]
3. Борботско Борботско Επταχώρι „Св. Петка“ „Αγία Παρασκευή“
Висанско Πευκόφυτο „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Жужел Ζούζουλη „Св. Ѓорѓи“ „Άγιος Γεώργιος“
Слатина Χρυσή „Св. Преображение“ „Μεταμόρφωση του Σωτήρος“[25]
4. Горенско Горенци Κορησός „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Бобишта Βέργα „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Б’мбоки Σταυροπόταμος „Св. Троица“ „Αγία Τριάδα“
Горно Куманичево Άνω Λιθιά „Св. Димитриј“ „Άγιος Δημήτριος“
Долно Куманичево Κάτω Λιθιά „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Загоричани Βασιλειάδα „Воведение на пресв. Богородица“ „Εισόδια της Θεοτόκου“
Клисура Κλεισούρα „Св. Димитриј“ „Άγιος Δημήτριος“
„Св. Никола“ „Άγιος Νικόλαος“
Личишта Πολυκάρπη „Св. Варвара“ „Αγία Βαρβάρα“
Лошница Γέρμας „Св. Ѓорѓи“ „Άγιος Γεώργιος“
Маврово Μαυροχώρι „Св. Варвара“ „Αγία Βαρβάρα“
Олишта Μελισσότοπος „Св. Атанасиј“ „Άγιος Αθανάσιος“
Чурилово Άγιος Νικόλαος „Св. Никола“ „Άγιος Νικόλαος“[26]
5. Госненско Госно Λαχανόκηποι „Св. Атанасиј“ „Άγιος Αθανάσιος“
Вичища Νίκη „Св. Ѓорѓи“ „Άγιος Γεώργιος“
Долени Ζευγοστάσιο „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Езерец Πετροπουλάκι „Св. Никола“ „Άγιος Νικόλαος“
Жужелци Σπήλαια „Св. Недела“ „Αγία Κυριακή“
Забрдени Μελάνθιο „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Лудово Κρύα Νερά „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Ланга Λάγγα „Св. Никола“ „Άγιος Νικόλαος“
Мангила Άνω Περιβόλι „Св. Атанасиј“ „Άγιος Αθανάσιος“
Марчишта Κάτω Περιβόλι „Св. Димитриј“ „Άγιος Δημήτριος“
Осничани Καστανόφυτο „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Скумско Βράχος „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Старичани Καστανόφυτο „Св. Благовештение“ „Ευαγγελισμός της Θεοτόκου“[27]
6. Желгошко Желегоже Πεντάβρυσο „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Брештени Αυγή „Св. Димитриј“ „Άγιος Δημήτριος“
Галишта Ομορφοκκλησιά „Св. Ѓорѓи“ „Άγιος Γεώργιος“
Желин Χιλιόδενδρο „Рождество на пресв. Богородица“ „Γέννηση της Θεοτόκου“
Изглибе Ποριά „Св. Петка“ „Αγία Παρασκευή“
Псоре Υψηλό „Св. Никола“ „Άγιος Νικόλαος“
Цакони Τσάκωνη „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“[28]
7. Корештанско Габреш Γάβρος „Св. Никола“ „Άγιος Νικόλαος“
Брезница Βατοχώρι „Св. Никола“ „Άγιος Νικόλαος“
Дреновени Κρανιώνας „Св. Димитриј“ „Άγιος Δημήτριος“
Желево Ανταρτικό „Св. Никола“ „Άγιος Νικόλαος“
Жервени Άγιος Αντώνιος „Св. Антониј“ „Άγιος Αντώνιος“
Кономлади Μακροχώρι „Св. Никола“ „Άγιος Νικόλαος“
Оштима Τρίγωνο „Св. Никола“ „Άγιος Νικόλαος“
Поздивишта Χαλάρα „Св. Никола“ „Άγιος Νικόλαος“
Рулја Κώττας „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Смрдеш Κρυσταλλοπηγή „Св. Ѓорѓи“ „Άγιος Γεώργιος“
Статица Μελάς „Св. Евстатиј“ „Άγιος Ευστάθιος“
Турје Κορυφή „Св. Никола“ „Άγιος Νικόλαος“
Трново Πράσινο „Св. Ѓорѓи“ „Άγιος Γεώργιος“
Чрновишта Μαυρόκαμπος „Св. Димитриј“ „Άγιος Δημήτριος“[29]
8. Нестрамско Горен Нестрам Άνω Νεστόριο „Св. Архангели“ „Ταξιάρχαι“
Долен Нестрам Κάτω Νεστόριο „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Грамошта Γράμμος „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Граче Πτελέα „Св. Димитриј“ „Άγιος Δημήτριος“
Дреничево Κρανοχώρι „Св. Бессребреници“ „Άγιοι Ανάργυροι“
Котелци Κοτύλη „Св. Ѓорѓи“ „Άγιος Γεώργιος“
Омотско Λειβαδοτόπι „Св. Никола“ „Άγιος Νικόλαος“
Пилкати Μονόπυλο „Св. Матрона“ „Αγία Ματρώνα“
Радигоже Αγία Άννα „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Слимница Τρίλοφος „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Стенско Στενά „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Тухол Πεύκος „Св. Петка“ „Αγία Παρασκευή“
Јановени Γιαννοχώρι „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“[30]
9. Реванско Ревани Διποταμιά „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Горно Папратско Άνω Πτεριά „Св. Ѓорѓи“ „Άγιος Γεώργιος“
Грлени Χιονάτο „Св. Никола“ „Άγιος Νικόλαος“
Долно Папратско Κάτω Πτεριά „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Зеленград Μεσόβραχο „Св. Ѓорѓи“ „Άγιος Γεώργιος“
Калевишта Καλή Βρύση „Св. Димитриј“ „Άγιος Δημήτριος“
Трстика Ακόντιο „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Шак Κομνηνάδες „Рождество Богородично“ „Γέννηση της Θεοτόκου“[31]
10. Тиолишко Тиолишта Τοιχίο „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Бапчор Ποιμενικό „Св. Ѓорѓи“ „Άγιος Γεώργιος“
Блаца Οξυά „Св. Константин и Елена“ „Άγιοι Κωνσταντίνος και Ελένη“
Вишени Βυσσινιά „Св. Никола“ „Άγιος Νικόλαος“
Кондороби Μεταμόρφωση „Св. Преображение“ „Μεταμόρφωση του Σωτήρος“
Прекопана Περικοπή „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Фотиништа Φωτεινή „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Черешница Πολυκέρασος „Св. Никола“ „Άγιος Νικόλαος“[32]
11. Рупишко Рупишта Άργος Ορεστικό „Св. Нектариј“ „Άγιος Νεκτάριος“
„Св. Петка“ „Αγία Παρασκευή“
Бела Црква Ασπροκκλησιά „Св. Атанасиј“ „Άγιος Αθανάσιος“
Витан Βοτάνι „Св. Јован Претеча“ „Τίμιος Πρόδρομος“
Дупјак Δισπηλιό „Св. Никола“ „Άγιος Νικόλαος“
Здралци Αμπελόκηποι „Успение на пресв. Богородица“ „Κοίμηση της Θεοτόκου“
Костараџа Κωσταράζι „Св. Димитриј“ „Άγιος Δημήτριος“
Марковени Αμπελοχώρι „Св. Спиридон“ „Άγιος Σπυρίδων“
Песјак Αμμουδάρα „Св. Никола“ „Άγιος Νικόλαος“
Семаси Κρεμαστό „Св. Атанасиј“ „Άγιος Αθανάσιος“
Слимништа Μηλίτσα „Св. Димитриј“ „Άγιος Δημήτριος“
Шкрапари Ασπρονέρι „Св. Илија“ „Προφήτης Hλίας“[33]
12. Четирочко Четирок Μεσοποταμιά „Св. Константин и Елена“ „Άγιοι Κωνσταντίνος και Ελένη“
Добролишта Καλοχώρι „Св. Никола“ „Άγιος Νικόλαος“
Д’мбени Δενδροχώρι „Св. Никола“ „Άγιος Νικόλαος“
Жупаништа Λεύκη „Св. Троица“ „Αγία Τριάδα“
Косинец Ιεροπηγή „Св. Петка“ „Αγία Παρασκευή“
Мањак Μανιάκοι „Св. Петка“ „Αγία Παρασκευή“
Света Недела Αγία Κυριακή „Св. Недела“ „Αγία Κυριακή“
Сливени Κορομηλιά „Воздвижение на Чесниот Крст“ „Ύψωση του Τιμίου Σταυρού“
Тиквени Κολοκυνθού „Св. Никола“ „Άγιος Νικόλαος“[34]

Традиционални парохии во Костур уреди

Од почетокот на XVII век Костур ги има следниве традиционални парохии:[35]

Име Грчки Парохиска црква Црква Години
1. Митрополитска или Еклезијархова Μητροπόλεως ή Εκκλησιάρχου „Успение на пресв. Богородица“ Μητρόπολη 1851 г., триипостасна
„Св. Архангели Митрополитски“ Ταξιάρχης Μητροπόλεως X век (I фаза), 1359/1360 г. (II фаза), прва половина на XV век (III фаза)
„Св. Никола Касниѕки“ Άγιος Νικόλαος Κασνίτζης втора половина на XII век
„Св. Атанас Музачки“ Άγιος Αθανάσιος Μουζάκη 1383/1384 г.
„Св. Јован Претеча Митрополитски“ Άγιος Ιωάννης Πρόδροµος втора половина на XIV век
„Св. Тројца“ Άγιοι Τρεις 1400/1401 г.
„Св. Никола Каравидски“ Άγιος Νικόλαος Καραβιδά 1539 г. (I фаза), 1656/1657 г. (II фаза)
„Пресв. Богородица Митрополитска“ Παναγία Μητροπόλεως XVI век
2. Драготска Δραγωτά „Св. Петка Драготска“ Αγία Παρασκευή 1899 г.
„Св. Никола Петритски“ Άγιος Νικόλαος Πετρίτης втора половина на XIV век
„Св. Никола Драготски“ Άγιος Νικόλαος Δραγωτά втора половина на XIV век
3. Каридска Καρύδη „Св. Андреја Каридски“ Άγιος Ανδρέας Καρύδη XIX век
„Св. Никола Каридски“ Άγιος Νικόλαος Καρύδη 1712 г.
„Св. Бессребреници Каридски“ Άγιοι Ανάργυροι Καρύδη 1864 г.
4. „Свети Тома“ или Музевичка Αγίου Θωµά ή Μουζεβίκη „Св. Тома“ Άγιος Θωµάς 1876 г.
„Св. Никола Теологинин“ Άγιος Νικόλαος αρχόντισσας Θεολογίας втора половина на XV век (I фаза), 1663 г. (II фаза)
„Св. Ѓорѓи Музевички“ Άγιος Γεώργιος XVI век (I фаза), XVII век (II фаза)
„Пресв. Богородица Музевичка“ или „Св. Мина“ Παναγία Μουζεβίκη ή Άγιος Μηνάς 1654 г.
5. Сервиотска Σερβιώτη „Св. Апостоли Сервиотски“ ∆ώδεκα Απόστολοι Σερβιώτη 1857 г.
„Пресв. Богородица Расовска“ Παναγία Ρασιώτισσα ή Βλεχέρνα прва половина на XV век (I фаза), XVI век (II фаза)
„Св. Јован Богослов“ Άγιος Ιωάννης Θεολόγος XVI век (I фаза), XVIII век (II фаза)
„Св. Недела Галиотрипска“ Αγία Κυριακή στις Γκαλιότρυπες XIX век
6. Елеуска Ελεούσας „Пресв. Богородица Елеуса“ Παναγία Ελεούσα 1551 г. (I фаза), XX век (II фаза)
„Св. Стефан“ Άγιος Στέφανος IX век
„Св. Алпиј и св. Стилијан“ Άγιος Αλύπιος και Στυλιανός Ελεούσας XIII или XIV век
„Св. Димитриј Елеуски“ Άγιος ∆ηµήτριος Ελεούσας втора половина на XIII век, 1608/1609 г.
„Св. Андреја Русулски“ Άγιος Ανδρέας Ρουσούλη прва половина на XV век
„Св. Спиридон“ Άγιος Σπυρίδων втора половина на XV век (I фаза), XX век (II фаза)
„Св. Ѓорѓи Политиски“ Άγιος Γεώργιος Πολιτείας средновековие (I фаза), XVIII век (II фаза)
„Св. Никола Томанов“ Άγιος Νικόλαος άρχοντα Θωµάνου 1638/1639 г.
„Св. Апостоли Елеуски“ Άγιοι Απόστολοι Πέτρος και Παύλος 1547 г.
„Св. Ѓорѓи Елеуски“ Άγιος Γεώργιος XIX век, парохиска од 1905 г.
„Св. Варвара“ Αγία Βαρβάρα 1939 г.
7. Бессребреничка Αγίων Αναργύρων „Св. Бессребреници Гимназиски“ Άγιοι Ανάργυροι Γυµνασίου XVI век (I фаза), XVIII век (II фаза)
„Св. Никола Евпраксиин“ Άγιος Νικόλαος Μοναχής Ευπραξίας 1458/1486 г. (I фаза), XVII век (II фаза)
„Св. Никола и св. Харалампиј“ Άγιος Νικόλαος και Άγιος Χαράλαµπος XVII век
„Пресв. Богородица Бессребреничка“ Παναγία втора половина на XV век, 1634/1635 г.
„Св. Атанас Бессребренички“ Άγιος Αθανάσιος 1844 г.
8. Икономска Οικονόµου „Св. Петка Икономска“ Αγία Παρασκευή 1884 г.
„Пресв. Богородица Куполна“ Παναγία Κουµπελίδικη IX век (I фаза), 1495 г. (II фаза), XVII век (III фаза)
„Св. Архангели Гимназиски“ Ταξιάρχης Γυµνασίου XI век (I фаза), XVII век (II фаза)
„Св. Димитриј Икономски“ Άγιος ∆ηµήτριος Καραβιδά средновековие (I фаза), втора половина на XV век (II фаза)
„Св. Алпиј Икономски“ Άγιος Αλύπιος средновековие (I фаза), прва половина на XV век (II фаза)
„Св. Никола Магалски“ Άγιος Νικόλαος Μαγαλειού 1504/1505 г.
„Пресв. Богородица Апостолачка“ Παναγία Οικονόµου 1606 г.
9. Евраидска Εβραΐδος „Пресв. Богородица Евраидска“ Παναγία Ζωοδόχου Πηγής 1840 г.
10. „Свети Лука“ Αγίου Λουκά „Св. Лука“ Άγιος Λουκάς 1840 г.
„Св. Никола Џоџов“ Άγιος Νικόλαος Τζώτζα втора половина на XIV век
„Пресв. Богородица Пројавена“ Παναγία Φανερωµένη втора половина на XIV век
„Св. Архангели Позерски“ Ταξιάρχης 1622 г. (I фаза), 1895 г. (II фаза)
„Св. Јован Претеча Позерски“ Άγιος Ιωάννης Πρόδροµος 1701 и 1727 г.
11. „Свети Пантелејмон“ или Варлаамска Αγίου Παντελεήµονα ή Βαρλαάµ „Св. Пантелејмон“ Άγιος Παντελεήµων 1857 г.
„Св. Бессребреници“ Άγιοι Ανάργυροι XI век
„Св. Никола Кирички“ Άγιος Νικόλαος Κυρίτζη втора половина на XIV век (I фаза), XVII век (II фаза)
„Св. Ѓорѓи на Ридот“ Άγιος Γεώργιος Βουνού втора половина на XIV век (I фаза), 1651 г. (II фаза)
„Воведение на пресв. Богородица“ Παναγία Τσατσιαπά 1613/1614 г.
„Св. Димитриј Варлаамски“ Άγιος ∆ηµήτριος 1882 г.
„Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ Άγιος Θεόδωρος 1882 г.
„Св. Преображение“ Μεταμορφώσεως του Σωτήρος, Άη Σωτήρας 1916 г.

Наводи уреди

  1. ↑ Εκκλησία της Ελλάδος. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας
  2. ↑ Ιερά Μητρόπολη Καστορίας
  3. ↑ Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν (2009). Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους (PDF). Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. стр. 25. Посетено на 18 септември 2014.
  4. ↑ Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν (2009). Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους (PDF). Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. стр. 27. Посетено на 18 септември 2014.
  5. ↑ 5,0 5,1 5,2 Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν (2009). Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους (PDF). Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. стр. 34. Посетено на 18 септември 2014.
  6. ↑ 6,0 6,1 6,2 6,3 6,4 6,5 6,6 6,7 6,8 Снегаров, Иван (1995) [1932]. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2 (Второ фототипно. изд.). София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. стр. 175. ISBN 954-430-345-6.
  7. ↑ Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν (2009). Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους (PDF). Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. стр. 35. Посетено на 18 септември 2014.
  8. ↑ 8,0 8,1 8,2 8,3 Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν (2009). Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους (PDF). Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. стр. 42. Посетено на 18 септември 2014.
  9. ↑ Καραθανάσης, Αθ (2004). „Νικόλαος Δημ. Σιώκης, Η ιστορία και τα κειμήλια των ιερών ναών Αγίου Νικολάου και Αγίου Δημητρίου Κλεισούρας Καστοριάς“ (PDF). Μακεδονικά. 34: 444.
  10. ↑ Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν (2009). Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους (PDF). Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. стр. 33. Посетено на 18 септември 2014.
  11. ↑ Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν (2009). Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους (PDF). Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. стр. 43. Посетено на 18 септември 2014.
  12. ↑ „Castoria“. Catholic Encyclopedia. Посетено на 22 септември 2014.
  13. ↑ Снегаров, Иван (1995) [1924]. История на Охридската архиепископия, т.1 (Второ фототипно издание. изд.). София: Академично издателство „Марин Дринов“. стр. 218–219. no-break space character во |pages= во положба 4 (help)
  14. ↑ 14,0 14,1 Καρύδης, Σπύρος Χρ (2005 – 2006). „Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο“ (PDF). Μακεδονικά. Θεσσαλονίκη. 35: 109. doi:http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5 Проверете ја вредноста |doi= (help). Проверете ги датумските вредности во: |year= (help)
  15. ↑ 15,0 15,1 15,2 Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν (2009). Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους (PDF). Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. стр. 36. Посетено на 18 септември 2014.
  16. ↑ 16,0 16,1 16,2 Καρύδης, Σπύρος Χρ (2005 – 2006). „Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο“ (PDF). Μακεδονικά. Θεσσαλονίκη. 35: 110. doi:http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5 Проверете ја вредноста |doi= (help). Проверете ги датумските вредности во: |year= (help)
  17. ↑ „Η Οθωμανική Μακεδονία (τέλη ΙΔ' – τέλη ΙΖ' αιώνα)“. Архивирано од изворникот на 2012-01-27. Посетено на 2011-02-09.
  18. ↑ Καρύδης, Σπύρος Χρ (2005 – 2006). „Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο“ (PDF). Μακεδονικά. Θεσσαλονίκη. 35: 113. doi:http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5 Проверете ја вредноста |doi= (help). Проверете ги датумските вредности во: |year= (help)
  19. ↑ Καρύδης, Σπύρος Χρ (2005 – 2006). „Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο“ (PDF). Μακεδονικά. Θεσσαλονίκη. 35: 108. doi:http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5 Проверете ја вредноста |doi= (help). Проверете ги датумските вредности во: |year= (help)
  20. ↑ Καρύδης, Σπύρος Χρ (2005 – 2006). „Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο“ (PDF). Μακεδονικά. Θεσσαλονίκη. 35: 114. doi:http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5 Проверете ја вредноста |doi= (help). Проверете ги датумските вредности во: |year= (help)
  21. ↑ 21,0 21,1 Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν (2009). Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους (PDF). Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. стр. 39. Посетено на 18 септември 2014.
  22. ↑ Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν (2009). Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους (PDF). Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. стр. 38. Посетено на 18 септември 2014.
  23. ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Καστοριάς“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
  24. ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Αετού“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
  25. ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Επταχωρίου“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
  26. ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Κορησσού“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
  27. ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Λαχανόκηπων“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
  28. ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Πενταβρύσου“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
  29. ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Κορεστείων“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
  30. ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Νεστορίου“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
  31. ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Διποταμίας“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
  32. ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Τοιχιού“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
  33. ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Άργους Ορεστικού“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
  34. ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Μεσοποταμίας“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
  35. ↑ Συλλογικό (2013). Οι εκκλησίες της Καστοριάς, λήμμα στην: Μεγάλη Ορθόδοξη Χριστιανική Εγκυκλοπαίδεια, τ. 9. «Στρατηγικές Εκδόσεις, Ιω. Φλώρος». стр. 491–494. ISBN 978-960-8094-82-6. Посетено на 24 март 2017. no-break space character во |pages= во положба 4 (help)

Надворешни врски уреди

Преземено од „https://mk.wikipedia.org/w/index.php?title=Костурска_епархија&oldid=5161075“