Кузман Шапкарев: Разлика помеѓу преработките

[проверена преработка][проверена преработка]
Избришана содржина Додадена содржина
с →‎Библиографија: форматирање
Ред 15:
Кузман Шапкарев е роден во семејство на сиромашен [[занает]]чија во Охрид на [[1 февруари]] [[1834]]. Завршил основно училиште, но заради сиромаштија морал да го прекине образованието.
 
До промена во неговиот живот дошло кога му понудиле да го заземе учителското место на неговиот чичко. Така станал учител и учителствувал во [[Битола]], [[Охрид]], [[Струга]], [[Прилеп]] и [[Кукуш]] на [[грчки јазик|грчки]] и [[бугарски јазик]].<ref>Кузман Шапкарев - „18-годишне учителствувание мое на български язик, от 1865 до 1884 година“</ref> Тогаш ги запознал [[Браќа Миладиновци|Димитрија и Константин Миладинови]]. По стапките на Димитрија Миладинов, на кого му станал зет, зашто Кузман се оженил со неговата ќерка, почнал да собира народни песни и умотворби. Кога браќата Миладиновци бидуваат затворени, Кузман безуспешно се обидува да им помогне. По нивната смрт, тој отишол да учителствува прво во Прилеп, а потоа во Кукуш.
 
Кога браќата Миладиновци бидуваат затворени, Кузман безуспешно се обидува да им помогне. По нивната смрт, тој отишол да учителствува прво во Прилеп, а потоа во Кукуш. Во октомври 1893 година заминал за Цариград, испратен од [[Бугарска Егзархија|Бугарската Егзархија]] за да биде редактор на планиран бугарски весник таму. Во септември 1884 година заминал за [[Пловдив]], [[Источна Румелија]].<ref>Кузман Шапкарев - „Отиванието и пребиванието ми в Пловдив, Самоков и въобще в българско“</ref> Од 1900 година е редовен член на Бугарското книжевно друштво (преименувано подоцна во [[Бугарска академија на науките]]).<ref>"Пътеводител по фондовете на научния архив на БАН", 1981, том 1, стр. 130</ref><ref>"Български възрожденски книжовници от Македония: избрани страници", София, 1983, Издателство на БАН, стр. 221</ref><ref>"Проблеми на културата", София, 1987, Изтдатествто на Комитета за култура, стр. 118</ref>
По стапките на [[Димитрија Миладинов]], на кого му станал зет, зашто Кузман се оженил со неговата ќерка, почнал да собира народни песни и умотворби.
 
Кон крајот на својот живот заминал за [[Бугарија]]. Починал во [[Софија]] во [[1909 ]]година.
Кога браќата Миладиновци бидуваат затворени, Кузман безуспешно се обидува да им помогне. По нивната смрт, тој отишол да учителствува прво во Прилеп, а потоа во Кукуш. Во октомври 1893 година заминал за Цариград, испратен од [[Бугарска Егзархија|Бугарската Егзархија]] за да биде редактор на планиран бугарски весник таму. Во септември 1884 година заминал за [[Пловдив]], [[Источна Румелија]].<ref>Кузман Шапкарев - „Отиванието и пребиванието ми в Пловдив, Самоков и въобще в българско“</ref> Од 1900 година е редовен член на Бугарското книжевно друштво (преименувано подоцна во [[Бугарска академија на науките]]).<ref>"Пътеводител по фондовете на научния архив на БАН", 1981, том 1, стр. 130</ref><ref>"Български възрожденски книжовници от Македония: избрани страници", София, 1983, Издателство на БАН, стр. 221</ref><ref>"Проблеми на културата", София, 1987, Изтдатествто на Комитета за култура, стр. 118</ref>
 
Кон крајот на својот живот заминал за [[Бугарија]]. Обемот и квалитетот на собраниот материјал го вбројуваат Шапкарев меѓу најголемите собирачи на народни умотворби не само од [[Македонија (регион)|Македонија]], туку од целиот [[Балкан]]. Во своето творештво Шапкарев се идентификува како Бугарин по род. <ref>Кузман Шапкарев - „Материали за възраждането на българщината в Македония“: ''Родил съм се в охридский градский квартал, Варош називаем, в махалата «Св. Безсребреници Врачей», на 1-й февруарий 1834 год. (следователно днес, 1895 год., съм на 62-годишна възраст), от родители сиромаси, родом българи, православни християни''.</ref>
 
Во своето творештво Шапкарев се идентификува како Бугарин по род. <ref>Кузман Шапкарев - „Материали за възраждането на българщината в Македония“: ''Родил съм се в охридский градский квартал, Варош називаем, в махалата «Св. Безсребреници Врачей», на 1-й февруарий 1834 год. (следователно днес, 1895 год., съм на 62-годишна възраст), от родители сиромаси, родом българи, православни християни''.</ref>
 
Починал во [[Софија]] во [[1909 ]]година.
 
== Творештво ==