Википедија

Атина: Разлика помеѓу преработките

Интерактивен преглед на историјата
[проверена преработка][непроверена преработка]
← Постаро уредувањеПоново уредување →
Избришана содржина Додадена содржина
НагледноВикитекст
Нема опис на уредувањето
Ознаки: Мобилно уредување Мобилно семрежно уредување
Ред 1:
"Ако Македония стане част от българската държава, тя веднага и директно ще бъде част от НАТО и ЕС, както стана с Източна Германия през 1990 г. при обединението на двете немски държави. И по този начин днешните граждани на Македония ще могат да работят и пътуват без проблеми по цяла Европа. Не се ли обединят македонците с нас, ще стане по-зле за тях", коментират организаторите, които стоят зад неясен инициативен комитет, пише в. „България днес”. "Обедини ли се Македония с България, албанците няма да са заплаха вече за тях. Ако не преместят столицата си от Скопие в София, скоро столицата им може да бъде Тирана. Станат ли част от албанска държава, македонците ще бъдат ежедневно преследвани, албанизирани и ислямизирани, както става със сърбите в Косово. Обединят ли се македонците (българите отвъд Вардар) с България, те ще са част от една европейска, демократична, просветена, славянска и най-вече християнска православна държава", аргументират се още протестиращите срещу световната несправедливост. Сред бонусите, които се изтъкват за бъдещите ни сънародници, е и фактът, че ще имат излаз на Черно море. Недоволстващите призовават да започнат масови протести и в други градове на страната. "Така политиците ще бъдат принудени поне да се опитат да ни обединят. Ако не успеят, отново ще протестираме. Накрая ще постигнем успех и всички македонци и българи отново ще са в една държава както преди", добавиха протестиращите, уточнявайки, че денят на обединението ще бъде провъзгласен за нов национален празник. "Ние може да си правим всякакви комитети в Русе, Ахтопол, Созопол, но трябва да се видят и македонските войски, за да стане това. Иначе аз отдавна искам, и то без никакъв комитет, Македония да бъде присъединена към българската национална идея. Казвам само идея, защото аз не искам Македония да се присъединява към България. Нека да си остане като независима държава, но стратегическата ни цел да е да имаме две български държави на Балканите така, както албанците имат две - Косово и Албания, както гърците имат две - Кипър и Гърция, и немската има две - Австрия и Германия, и така нататък", коментира идеята на русенци директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
{{Другизначења1|главниот град на Грција}}
{{Infobox Greek Dimos
|name = Атина
|name_local = Αθήνα
|image_skyline = Acropilos wide view.jpg
|caption_skyline = [[Атински акропол|Aтинскиот акропол]] со [[Партенон]]от на врвот.
|city_flag =
|city_seal = Печат на Атина.jpg
|lat_deg = 37
|lat_min = 58
|lon_deg = 23
|lon_min = 43
|periph = [[Атика]]
|prefec = [[Префектура Атина|Aтина]]
|districts = 7
|mayor = [[Никитас Какламанис]]
|party = [[Нова Демократија (Грција)|НД]]
|since = 1 јануари 2007
|demonym = Атињанец
|elevation_min = 70
|elevation_max = 338
|population_as_of = 2001
|population = 745514
|area = 38.964
|population_urban = 3130841
|area_urban = 411.717
|population_metro = 3686371
|area_metro = 2928.717
|postal_code = 10x xx, 11x xx, 120 xx
|area_code = 210
|licence = Yxx, Zxx, Ixx (не вклучувајќи го INx)
|website = [http://www.cityofathens.gr www.cityofathens.gr]
}}
'''Атина''' ([[Грчки јазик|грчки]]: Αθήνα, ''Ати́на'' [[Меѓународна фонетска азбука|МФА]]: {{МФА|/a'θina/}}) —[[главен град|главниот]] и најголемиот град на [[Грција]], како и родното место на [[демократија]]та. Именуван по божицата [[Атена]], Атина е растечка, космополитанска метропола со население од 3,7 милиони жители. Метрополитанската област на Атина моментално расти северно и источно преку полуостровот Атика и го претставува доминантниот центар на економскиот, финансискиот, индустрискиот, културиниот и политичкиот живот во [[Грција]]. Градот исто така станува водечки бизнис центар во [[Европска Унија|Европската Унија]].
 
Прочети повече в Blitz.bg: http://www.blitz.bg/goreshtite-novini/nova-drzhava-blgariya-i-makedoniya-se-obedinyavat_news423987.html
[[Античка Атина]] била моќна [[град-држава]] и реномиран центар на учењето, дом на [[Платон]]овата [[Академија]] и [[Аристотел]]овиот [[Ликеј]]. Се смета дека е лулката на западната цивилизација, воглавно поради големиот удар на нејзините културни и политички достигнувања за време на V и IV век пред нашата ера врз остатакот од тогаш познатиот европски континент. Наследството на атињанското просветление е сѐ уште воочливо во градот, портретирано низ број на спектакуларни антички споменици и слики, најпознатите од кои се [[Партенон]] на [[Акропол]] („висок град“), израснат од [[Иктин]], [[Каликрат]] и [[Фидиј]]. Последниот е општоприфатен како еден од најдобрите примери за класичната [[архитектура на Античка Грција]] и сѐ уште претставува епско наследство за западот, впрочем и за остатокот од светот. Многу од овие културни знаменитости биле реновирани пред [[Летни олимписки игри - 2004|Олимписките Игри 2004]].
 
== Име ==
Преземено од „https://mk.wikipedia.org/wiki/Атина“