Разговор:Григор Прличев: Разлика помеѓу преработките

:''– От каква сте възраст? ''

:''– 30 годишен. ''

:''– От каква сте народност? ''

:''– Българин. ''

:''– Не е можно българин да има черни коси и черни очи. ''

:''На това не отговорих, но приковах очите си в неговите. Он наведе своите. ''

:''– Не ли Ви сами от амвона казахте, че от произношението на една само дума можете да познаете всекого дали е елин или не, а аз нито думата ''елин'' не мога да произнеса, както Ви я произнасяте.''

:''Рангавис онеме. Разговорът стана несносен и се оттеглих. След три дена ме повикаха универ[ситетските] власти. Първий въпрос беше: ''

:''– От каква сте народност? ''

:''– Българин.''

[[Image:glasane_vo_ohrid.jpg|thumb|center|800px500px|Гласане за припоjуване кон Бугарската Егзархиjа]]

:''Най-после г-н Гюзелев, с увеличение на платата ми, ме прати за учител в Битоля, дето и сам желая да ида. Във втората година на учителствуванието ми в Битоля св. Екзарх благоволи да увеличи платата ми още с 630 франка, а следующата ме назначи в отечеството ми, дето животът за мене беше неможен: охридяни възроптаха, дето аз получавам четверократно повече, отколкото те ми плащаха. Миналата година, както и настоящата 1884/5 учителствувам в Солун, се наслаждавам с добро здравие и с възпоминанието на страданията си, и се надевам, че бог нема да допусне да оставя за скоро службата си.''

:''Слѣдъ тая смѣла и рѣшителна постѫпка на водителитѣ на народната партия изминѫли цѣли три мѣсеци докато се учредила българска община въ Охридъ. Всѣкой праздниченъ день прѣзъ това врѣме ставали събрания, и проповѣди се държели по черквитѣ и събранията. Оратори били поменѫтитѣ вече учители Г. Пърличевъ, Д. Узуновъ, младиятъ Спространовъ и гражданинътъ, Я. Сапунджиевъ.''

:''Имало и други способни и вѣщи хора, които можели да дѣйствуватъ за по-скорошното събужданье и подиганье на народа, но тѣ още се отнасяли скептически къмъ тая неравна борба и никакъ не вѣрвали въ успѣха на народа. Както и да е, и безъ тѣхъ се свършилъ благополучно въпросътъ, и се уредила българската община. Това станѫло на 24. августъ 1869. год. Въ тоя день станѫло μονοκλησία (едноцърквие) въ съборната църква свети Климентъ, блѣскаво и тържествено се отслужила литургията отъ всичкитѣ свещеници и цѣлия градъ, и слѣдъ това народътъ заедно съ духовенството се отправилъ въ врѣменно избраната митрополия. И тамъ се осветила вода и се избрали първитѣ члѣнове на първата бълг. община въ Охридъ. За прѣдсѣдатель билъ избранъ п. Василъ Касаповъ, неговъ съвѣтникъ п. Никола Бѫндевъ, а члѣнове пъкъ П. Огненъ, К. Размовъ, Илче Чобанъ, Стефанъ Тримчевъ (отъ Месокастро), Кольо Сионъ (отъ Влашкитѣ махали) и Георги Чакаръ (отъ Струга). Тия лица отъ тоя день взели върху себе училищнитѣ и църковнитѣ работи и почнѫли единодушно да работѭтъ и да слѣдватъ прѣдназначения пѫть.''

:''Слѣдъ урежданьето на общината младежитѣ пъкъ отъ своя страна по инициатива и рѫководство на учителитѣ си съставили читалище, центърътъ на което била митрополията, и тамъ всѣкоя недѣля и всѣкой день даже слѣдъ дневнитѣ училищни работи се събирали, държели сказки, прочитали вѣстници, разисквали, учели се помежду си и се насърчавали. Колко далечъ е останѫлъ сега Охридъ отъ онова врѣме! Сравнение даже не може да има!...''

:''Най-сетнѣ водителитѣ на борбата рѣшили да направкьтъ още едно общо събрание, на което да вземѫтъ послѣдната дума не само на свещеницитѣ, ами още да прѣдложѫтъ и на отцѣпенитѣ да се присъединѫтъ съ народа. Това събрание станѫло въ срѣдата на м. май сѫщата година. Събрали се прѣдставители отъ всичкитѣ махали и поканили първо отклонившитѣ се братя. Отъ тѣхъ се явили само половината. Тогава Пърличевъ както всѣкога, станѫлъ и държалъ рѣчь доста строга и мъмрителна. [...] Завчасъ слѣдъ това рѣшаватъ да напишѫтъ три махзара отъ страна на населението и да ги подадѫтъ, единъ направо до Н. И. В. Султана, другия до валията въ Битоля, а третия до охридския каймакаминъ. Съдържанието и на тритѣ махзара било почти еднакво. Извѣстили Н. Величество и правителството Му като негови вѣрни подданници, че се отказватъ отъ патриаршията и отъ нейния прѣдставитель Мелетия и като чисти българи по вѣра и народность за напрѣдъ ще припознаватъ надъ себе вѣдомството на бълг. православна черква. Така приготвени махзаритѣ, започнѫли да ги подписватъ и да ги подпечатватъ. Подписвали ги свещеницитѣ, аазитѣ, мухтарътъ и удряли печата махаленски.''

:''До 1870. год. охридчани водили борбата самостойно и независимо, а отъ тая дата въпросътъ взелъ друга фаза, друго направление. Прѣзъ мѣсецъ май сѫщата година, църковната община и другитѣ първенци рѣшили да проводѭтъ въ Цариградъ свой народенъ прѣдставитель, който, заедно съ другитѣ народни прѣдставители, да се труди за урежданьето и основаваньето на бѫдѫщата бълг. екзархия.''