Tropcho

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
 
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

-- Никола Вапцаров, из Вяра

Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"

Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"

-- Христо Смирненски, из На гости у дявола

Тя ме иска, аз по нея мир не зная, луд лудея. Аз от стара майка крия, тя от татко зъл бекрия.   Дето седне, дето стане пуста майка, и захване: "Тебе, синко, е прилика, чуй, съседкина Велика.   Хем да видиш! домовита. Знаят всички даровита... Тя честта ми ще да пази, старост няма да погази!"

Ей че глупо! Що да сторя? Пък е майка, с ум се боря! И мълча си, а сърцето, бяс го къса него клето.   В къта легнал Росин татко, чашите целува сладко, пие вино и ракия, па я хока и кори я:   "Дъще, взеха ти главата кладенците и хората; дъще, стига си бесняла, след обесници лудяла.

Слушай! Станча одобрявам, с Хъков Станчо те главявам; днес баща му - той ми рече, аз му рекох... свърши вече!"   А Росица слуша клета дума страшна, триж проклета, слуша, тръпне и проклина. Горко, Боже, нам двамина!

-- Пејо Јаворов, из Луди-млади