Свети Климент Охридски: Разлика помеѓу преработките

[непроверена преработка][проверена преработка]
Избришана содржина Додадена содржина
Sashko1999 (разговор | придонеси)
сНема опис на уредувањето
Sashko1999 (разговор | придонеси)
сНема опис на уредувањето
Ред 149:
 
До крајот на [[XII век]] епископската титула на Свети Климент се среќава во неколку варијанти: „епископ Велички“ (верзии: Дремвицки, на Драгвиста, Тивериополски); „епископ Словенски“; „епископ на Бугарија или епископ бугарски“. И додека за „''епископ Велички''“ и другите географски одредници споровите се концентрирале врз прашањето каде се наоѓала оваа епископија<ref> Постои извонредно обемна литература за тоа прашање. За различните мислења спореди В. Н. Златарски,
се е намирала епископията на св. Климента Охридски, Македонски Прегледъ, Година I, книга 1, София, 1924, 1-14; Истиот, История на българската държава през средните векове, т. I. част II., София 1927, 271-279; Г. Ильински. Об епископском титуле Климента Словенского, Македонски Прегледъ, Година VII, книга 4, София, 1932, 1-24; П.Коледаров, Климент Охридски „пръв епископ на български език” на драговитите в Слунско и на Великия в западните Родопи, в Констанин Кирил Философ – юбилеен сборник по случай 1100 годишнината от смъртта му, БАН, София, 1969, 142-144; Б. Алексова, Епископијата на Брегалница: прв словенски црковен и културно-просветен центар во Македонија, Прилеп 1989, 167; Д. Оболенски, Шест византиски портрети, Скопје, 2011, 45, S. Mucaj, S. Xhyheri, I. Ristani, A. M. Pentkovskiy, Medieval Churches in Shushica Valley (South Albania) and the Slavonic Bishopric of St. Clement of Ohrid, Славѣне, vol. 3 No 1, 2014, 5, 6, 25, 26</ref>, за последните две дискусијата се развила во поинаков правец. За терминот „''епископ Словенски''“, генерално, се прифаќа дека претставува етничко именување, но додека повеќе автори во тоа виделе едноставно факт дека св. Климент, неговите паства и јазикот на кој богослужел биле словенски, други го протолкувале поимот како алтернативно именување на штотуку оформеноформениот бугарски народ<ref> Д.Ангелов, Образуването на българската народност, София, 1969, 330</ref>. Во сличен правец се развила дискусијата за титулата „''епископ Бугарски''“. Според едното толкување, таа е исто така етничка, и покажува дека св. Климент бил епископ, имено, на бугарскибугарскиот словенски народ. Другото толкување согледува во терминот „''бугарски''“ замена за епитетот „''словенски''“, замена која исто така се толкува на различни начини.
 
==Мошти==