Голем Кремљски дворец: Разлика помеѓу преработките
[проверена преработка] | [проверена преработка] |
Избришана содржина Додадена содржина
с →top: Форматна исправка, replaced: м² → м<sup>2</sup> |
|||
Ред 58:
Големиот Кремљски дворец порано била московската резиденција на [[цар]]от. При изградбата морал да се сруши постојниот [[Барокна архитектура|барокен]] дворец на местото, конструиран од [[Растрели]], како и црквата Св. Јован Крстител, конструирана по нацрт на [[Алевиз Новиот]] на местото на најпрвата црква во Москва.
Тоновиот дворец е долг 125 м, а висок 47 м, со вкупна квадратура од 25,000 [[м
Петте приемни сали (Георгиевска, Владимирска, Александрвоска, Андреевска и Екатеринска) се именувани по [[орден]]и на [[Руска Империја|Руското царство]]: [[Орден на Св. Георги|Георгиев]], [[Орден на Св. Владимир|Владимиров]], [[Орден на Александар Невски|Александров]], [[Орден на Св. Андреј|Андреев]] и [[Орден на Св. Катерина|Катеринин]]. Георгиевската сала ([http://www.kremlin2000.ru/pict/346.jpg слика]) денес се користи за државни и дипломатски приеми како и официјални церемонии. Во оваа сала се потпишуваат меѓународни договори ([http://www.kremlin2000.ru/pict/361.jpg слика]). Исто така таа води до [[Избрушена палата|Избршушената палата]], Златната одаја на царицата, Теремскиот дворец, Зимскиот дворец, и [[Државен Кремљски дворец|Државниот Кремљски дворец]]. Александровската ([http://www.kremlin2000.ru/pict/319.jpg слика]) и Андреевската сала ([http://www.kremlin2000.ru/pict/323.jpg слика]) во [[СССР|советско]] време биле споени за состаници и конференции на [[Врховен Совет на СССР|Врховниот Совет]] на [[СССР]]; во 1990-тите биле раскошно реставрирани според Тоновите дизајни.
|