Дуло: Разлика помеѓу преработките

Одземени 9.363 бајти ,  пред 13 години
Откажано уредување 394752 (автор: 80.253.54.9 | Разговор) stranski jazik
Нема опис на уредувањето
(Откажано уредување 394752 (автор: 80.253.54.9 | Разговор) stranski jazik)
'''Дуло''' е името на родот, од кого произлегуваат раните владетели на [[Прабугари]]те. Од овој род се [[Кубрат]], основачот на [[Стара Велика Бугарија]], позната како [[Оногурија]], и неговите синови - [[Батбајан]], [[Котраг]] и [[Аспарух]] кој го основал Првото Бугарско царство. Според некои [[Алцек]] и [[Кубер]] исто така билe од овоj род. Се смета дека родоначалникот на кланот Дуло бил [[Атила]]
 
 
== Произход ==
 
'''ДВАЛИ-ДУЛАСИ-ДУЛО'''
 
Пръв Плиний, живял в 1в.пр.н.е. съобщава туалите, двалите под формата talos, обитаващи от Кавказ до Каспийско море, съседи на епагеритите, разположени на юг от “долните/южните” аорси, (осет. туал, двал, груз. двали, респ. Дуло, дуласи, двал-дигор). Локализацията на “южните” аорси в Централното Предкавказие и непосредствените им съседи с туалте (двалите), показва че между 2-1 в.пр.н.е. сарматското население вече е усвоило предгорията и самия Западен и Централен Кавказ. /ЮГ-А-1/ Виждаме и известно препокриване със земите на въндурите – изворите на р.Кубан! В арабските източници си пишат като *tulas – дуласи, двали. В “Худуд Ал Алам” се съобщават народите тулас и луг.ри (лугар), обитаващи планините на Хазария, отричаващи се със своята войнственост и добра въоръженост. Не остава съмнение че тулас са двалите, дуласите/дуло а лугар, е една деформирана форма на етнонима българи! А.В.Гадло също стига до извода че най-вероятно владетелският род при прабългарите Дуло, произлиза от етнонима дуласи, двали. Той се аргументира с факта че прабългарските владетели носят ирански, алански по произход имена. Както видяхме внъндурите и дуласите са непосредствени, близкородствени съседи, като най-вероятно поради неизвестни нам междуплеменни отношения, в един момент начело на прабългарското обединение застават представители на дуласите-двали. Според унгарската легенда, братята Маджар и Хунор (маджари и оногури) се оженили за дъщерите на князете Алан-Дуло и Белар аланите двали, (съвр.осетински tual, чийто наследници са южните осетинци, известни в ранното средновековие като тулас, дулас) и прабългарите. Самият етноним Алан-Дуло, ни кара да мислим че всъщност българската династия, управленчески род Дуло, произлиза от двалите, дуласите, днес част от осетниския, но тогава сарматско племе преселило се в Кавказ, още във 2 в.пр.н.е. заедно с пагеритите или внъндур-болгар (в.н.н.т.р, уногундури, основното прабългарско ядро). Също топонимът „маджар” илюстриращ реално унгарско присъстви в района е често срещан на територията на съвр.Кабардино-Балкария и по поречието на р.Кума. Етимологията на '''дуло''', '''двали''' е във връзка с пущунското ddála, осетинското dzыle – хора, народ, племе, явно староаланското (сарматско) dual/dwal/tual/twal, е аналог на пущунското понятие, вероятно производни на общоиранското *tulf - син, потомък. Аланско име Δουλασ е открито сред надписите от Боспорското царство. Й.Заимов посочва българските имена от 15 в., Дуле, Дульо, Дулчо, Дуля, Дулян. А Дулатæ, Дулитæ, Дулутæ (Дулаевы, Дулиевы, Дулуевы) са съответните осетински аналози на това име. Съществува мнение, че в осетински, думата е местна кавказка заемка, от адигски žile, čile, džъыle – селище, група хора, общност, грузински džilagi, удински cil – род, фамилия, арменски čeł – род. /АШ-ЭСАЯ-1,стр.197/ Типичен пример за наслагване на древни предностратически корени и понятия, в случая ностратически със синокавказко.
Ю.Гаглойти вижда в туласите, предци на съвр.южни осетинци, наричащи се двал, двал-дигор, а областта им на обитаване – Двалетия, сега в грузинските предели. Г.С.Ахвледиани смята двалите за първата осетниска вълна проникнала южно от Кавказ.
Осетинската фамилия Тлиаг, Тлиагтæ, (т.е. тулаг) се смята че също произлиза от древния етноним, тъй като е разпространена в Двалетия.
Според В.Н.Гамкрели, в двалската етногенеза участва и един по-древен местен субстрат, най-вероятно от вайнахски произход, дал според него и името двали. Г.А.Меликишвили посочва че в свой надпис, асирийският цар Тигратпаласар І, посочва племето туали, като живеещо в страната Наири (Урарту). /ВК-ИА,гл.9/ Обиковенно хипотезата за неиранския произход на двалите се подкрепя предимно от грузински учени. На това мнение и Абаев. /ВА-С-3,стр.326/
Може съвсем уверено да смятаме че част от дуласите/двали са взели твърде важно участие във формирането на прабългарската общност в Кавказ, при това дали и първата ни известна българска владетелска династия.
В този аспект особенно ценна информация дава Я.Рейнегс, който в 19 в. посещава Кавказ. Той съобщава за осетинското общество (род, племе) '''уитигури''', които са съседи на „народа бадил” (балкарците) и принадлежи към осетинската група „тигур”. Според Клапрот, няма съмнение че групата уитигури е част от '''остенците-дигори'''! /МИ-ДДОЯ,стр.31-32/ Виждаме че тази част от утигурите, която е останала в Кавказ, по-късно се е сляла с близкородствените си дигори!
 
Използвана литература:
 
/АШ-ЭСАЯ-1/ - Амин Шагиров. Этимологический словарь адыгских (черкесскых) языков. Букви /А-Н/. и-во „Наука”.М.1977 г.
 
/ВА-С-3/ - Василий Абаев. Историко-этимологический словарь осетинского языка. Том-3 (са-тъ). Изд.АНСССР Л.1979 г. В електронен вариант, на уеб-сайт: http://allingwo.ru в djvu – формат.
 
/ВК-ИА/ - В.А.Кузнецова "Очерки истории алан".Владикавказ "ИР" 1992 год. Уеб-сайт: „Осетины, Аланы и Осетия, Алания. - http://iratta.com/index.php
/МИ-ДДОЯ/ - М.И.Исаев. ДИГОРСКИЙ ДИАЛЕКТ ОСЕТИНСКОГО ЯЗЫКА. Издательство «НАУКА», Москва, 1966 г., 224 страницы. Под редакцией доктора филологических наук В.И.Абаева. Уеб-сайт: http://www.allingvo.ru/DIGOR/DigoronDialekt.htm
 
/ЮГ-А-1/ - Ю.Гаглойти. Аланика, часть-1. Сведения греко-латинских, византийских, древнерусских и восточных источников об аланах-ясах. - http://www.darial-online.ru/1999_1/gagloiti.shtml
[[Категорија:Династии]]
[[Категорија:Прва бугарска држава]]