Зихна: Разлика помеѓу преработките

[проверена преработка][проверена преработка]
Избришана содржина Додадена содржина
сНема опис на уредувањето
Ред 17:
Областа го носи името на гратчето Зихна, кој во [[средновековие]]то бил административен и [[епископ]]ски центар на регионот. Во изворите се споменува за зихненски епископи. Ктитор и основач на манастирот „[[Серски манастир|Свети Јован Претеча]]“ кај [[Сер]] е зихненскиот епископ Јоаким. Со [[Османлиско Царство|османлиското]] освојување на крајот на [[XIV век]], градот е разрушен и се претвора во во мало селце.
 
Како регионално средиште се издига соседното [[Зелјахово]], кое во [[XIX век]] е центар на каза во [[Сер|Серскиот]] санџак. До почетокот на [[XX век]] Зелјаховската каза се именуванарекува сои Зихна. Според „[[Етнографија на вилаетите Адријанопол, Монастир и Салоника]]“, издадена во Цариград во [[1878]] г. која го одразува машкото население во [[1873]] г., во Зихненската каза (Caza de Zihna) има вкупно 5.732 домаќинства со 2551 жители [[муслимани]], 7.241 [[Македонци]], 6.118 [[Грци]] и 577 [[Власи]], а истоименото селце Зихна има 38 домаќинства со 56 жители муслимани и 65 Грци.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 144-147.</ref> Во [[1889]] г. [[Стефан Верковиќ|Стефан Веркович]] („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) во казата бележи 1.606 [[Македонци|македонски]], 2041 грчки, 514 [[Гагаузи|гагауски]] и 1.116 турски куќи, а во селото ''Зихна'' бележи 33 гагауски и 55 турски куќи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.</ref>
 
Во 1891 г. [[Георги Стрезов]] пишува:
Преземено од „https://mk.wikipedia.org/wiki/Зихна