Ден на независноста на Македонија: Разлика помеѓу преработките

[непроверена преработка][непроверена преработка]
Избришана содржина Додадена содржина
поправање грешка
с отстранување на слики кои недостасуваат (избришани слики)
Ред 3:
|type = National
|longtype =
|image = Plostad nezavisnost 1991.jpg
|caption = Моментот на прогласување на независноста на [[Плоштад Македонија|плоштадот „Македонија“]] во [[Скопје]].
|official_name =
Ред 17:
|relatedto = [[Илинден]]
}}
 
 
'''Денот на независноста во Македонија''' е [[државен празник]]<ref>[http://sinbad.mp.com.mk/cit/drzavnipraznici.htm Законот за празниците на Република Македонија]</ref> кој се празнува во [[Република Македонија]] на [[8 септември]]. Празникот популарно е наречен и како '''8 семптември'''. Празникот ја означува сувереноста, независноста и самостојноста на [[Република Македонија]] и [[Македонци|македонскиот народ]].
 
Ред 33 ⟶ 31:
Со цел мирно решавање на кризата, на [[27 август]] Eвропската заедница донесла [[Декларација за Југославија|Декларацијата за Југославија]]. Биле потпишани и два документа - Спогодба за прекин на огнот, една од многуте безуспешни што потоа ќе следат и Меморандум за проширување на посматрачките активности на ЕЗ во Југославија со кои се операционализираше Декларацијата.
 
[[Слика:Dekalracija_za_nezavisnost.jpg|right|thumb|210px|Оригиналната страница на Декларацијата за Сувереност]]
[[Слика:Dekalracija_za_nezavisnost2.jpg|right|thumb|210px|Оригиналната страница на Декларацијата за прогласување на Независност]]
Потпис на Декларацијата ставија тогашниот претседател на претседателството на СФРЈ [[Стипе Месиќ]], од име на Сојузниот извршен совет [[Анте Марковиќ]], како и претседателите на сите шест републики. Од името на ЕЗ Декларацијата ја потпиша [[Ханс Ван ден Брук]], претседател на Министерскиот совет и шеф на дипломаријата на [[Холандија]], која тогаш претседаваше со Заедницата. Со Декларацијата се гарантираше неповредивост на надворешните и внатрешните граници, право на изјаснување на народите за сопствениот [[суверенитет]], негирање на употребата на сила како политика на свршен чин, а во спротивно се предвидуваа ригорозни санкции.