Азотни оксиди: Разлика помеѓу преработките
нова страница |
(нема разлика)
|
Преработка од 16:21, 15 јуни 2018
Поимот азотни оксиди обично се однесува на бинарните соединенија на кислород и азот или нивните соединенија:
- Азот-моноксид (-{NO}-), азот(-{II}-) оксид
- Азот-диоксид (-{NO2}-), азот(-{IV}-) оксид
- Азот-субоксид (-{N2O}-), азот (-{I}-) оксид
- Азот-триоксид (-{N2O3}-), азот(-{II, IV}-) оксид, анхидрид на азотастната киселина.
- Азот-тетроксид (-{N2O4}-), азот(-{IV}-) оксид
- Азот-пентоксид (-{N2O5}-), азот(-{V}-) оксид, анхидрид на азотната киселина
(Последните три од спискот се нестабилни соединенија.)
Хемијске реакције која доводува до создавање на азотните оксиди може да се произведи од неколку различни соединенија на кислород и азот (различни пропорционални односи), во зависност од условот на самата реакција. Ова е единствена причина зашто се споредни, нус-производите со -{N2O}; производството на останатите две стабилни оксиди на азот, кои се патем многу токсични, се со закон регулирани.
-
Азот-моноксид, -{NO}- -
Азот-диоксид, -{NO}-2 -
Азот-субоксид, -{N}-2O -
Азот-триоксид, -{N2O3 }- -
Азот-тетроксид, -{N2O4 }- -
Азот-пентоксид, -{N2O5 }-
-{NOx}-
-{NOx}- ее воопштена форма за моно-азотни оксиде(-{NO}- и -{NO2}-). Ови оксиди настануваат за време на процесот согорување, најчесто за време на процесот: согорување на високи температури.[1][2]
На нормална, амбијентална, температура кислородот и азот не реагираат меѓусобно. За време на работата намотор со внатрешно согорување, мешавини на воздухот и гориво произведува доволно висока температура за да предизвика ендотермна реакција на атмосферскиот азот и кислород во огнот. Во градовите каде што сообраќајот е густ, количината на азотних оксиди се запруи,етува и може да биде дури и штетна.
Во присуство на повеќе кислород (-{O2}-), Азот-моноксид (-{NO}-) ќе реагира и ќе настане Азот-диоксид (-{NO2}-), а временскиот период на овие реакции зависи од самата концентрација во воздухот, се гледа на табелата: [3]
-{NO}- концентрација у ваздуху
(-{ppm}-) |
Време потребно да се половина присутног NO
оксидује у NO2 (-{min}-) |
---|---|
20,000 | 0.175 |
10,000 | 0.35 |
1,000 | 3.5 |
100 | 35 |
10 | 350 |
1 | 3500 |
Кога -{NOx}- и некои од органските испарливите смеси се (-{VOC}-) заедно во воздухот, и во присуство на сончева светлина, тие формираат фотохемијски смог, кој дава голем дел во загадување на природата. Овие загадувања негативно влијаат на човеково здравје[4].
1. Азот-диоксид, ако се раствори во влага од воздухот, формира компонента (азотну киселину) кисел дожд:
- -{2NO2 + H2O → HNO2 + HNO3}-
(Азот-диоксид + вода → азотаста киселина + азотна киселина).
2. Потоа азотаната киселина се разложува на:
- -{3HNO2 → HNO3 + 2NO + H2O}-
(азотаста киселина → азотна киселина + азот-моноксид + вода),
3. каде што азот-моноксид реагира со кислород, оксидује, и формира азот-диоксид кој повторно реагира со вода и повторно прави азотна киселина:
- -{4NO + 3O2 + 2H2O → 4HNO3}-
(азот-моноксид + кисеоник + вода → азотна киселина).
Азот-моноксид исто така учествува во правење на озонска дупка во тропосферата.[5]
Биогенетичко порекло
Во земјоделството употребата на минерални ѓубрива и обогатување на земјиштето азотним ѓубривима исто така помага обогатување на атмосферските NOx, преку процесот денитрификација на активните материи од минералното ѓубриво со помош на микроорганизмите кој го забрзување на процесот.[6][7]
Извори
- ↑ Lide, David R., уред. (2006). CRC Handbook of Chemistry and Physics (87. изд.). Boca Raton, FL: CRC Press. ISBN 0-8493-0487-3.
- ↑ Предлошка:Merck13th
- ↑ „NOx Removal“. Branch Environmental Corp. Посетено на 26. 12. 2007.. Проверете ги датумските вредности во:
|accessdate=
(help) - ↑ „Health and Environmental Impacts of NOx“. United States Environmental Protection Agency. Посетено на 26. 12. 2007.. Проверете ги датумските вредности во:
|accessdate=
(help) - ↑ D. Fowler; и др. (1998). „The atmospheric budget of oxidized nitrogen and its role in ozone formation and deposition“. New Phytologist. 139: 11–23. doi:10.1046/j.1469-8137.1998.00167.x. Напосредна употреба на al. во:
|author=
(help) - ↑ J.N. Galloway; и др. (2004). „Nitrogen cycles: past, present, and future“. Biogeochemistry. 70 (2): 153–226. doi:10.1007/s10533-004-0370-0. Напосредна употреба на al. во:
|author=
(help) - ↑ E.A. Davidson & W. Kingerlee (1997). „A global inventory of nitric oxide emissions from soils“. Nutrient Cycling in Agroecosystems. 48: 37–50. doi:10.1023/A:1009738715891.
Литература
Спољашње везе
„Азотни оксиди“ на Ризницата ? |