Руска книжевност: Разлика помеѓу преработките

[проверена преработка][проверена преработка]
Избришана содржина Додадена содржина
ситна поправка
дополнување
Ред 4:
[[Руска литература|Руската литература]] се смета за една од највлијателните и најразвиените во светот, која ги дала едни од најпознатите светски книжевни дела.<ref>Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007.</ref> Руската литературна историја започнува во текот на [[10 век]]. На пример, во својата новела од 1903 година, „[[Тонио Крегер]]“, германскиот писател [[Томас Ман]] вели дека руската книжевност е достојна за обожување, зашто ја прикажува светата книжевност.<ref>Tomas Man, ''Tonio Kreger – Smrt u Veneciji''. Beograd: Rad, 1963, стр. 29.</ref>
 
==Руската книжевност во 18 век==
Во текот на [[18 век]], за развој на руската книжевност најмногу придонесле [[Михаил Василевич Ломоносов]] и [[Денис Фонвизин]]. Но, можеби, најголемиот расцвет, руската литература го доживеала во текот на [[19 век]], кога биле создадени најголемите руски литературни дела. Овој век е познат како „[[Златен век на руската литература]]“. Тој започнал со [[Александар Сергеевич Пушкин]], кој се смета за основач на модерната руска литература и често се нарекува „Рускиот [[Шекспир]]“.<ref>{{Цитирана книга|author=Kelly, C|title=Russian Literature: A Very Short Introduction (Very Short Introductions) (Paperback)|publisher=Oxford Paperbacks|isbn=0192801449|year=2001}}</ref> Златниот век на руската литература продолжил во текот на [[19 век]], со делата на [[Михаил Јурјевич]] и [[Алексеј Некрасов]], [[Александар Островски]], [[Антон Павлович Чехов]], [[Николај Васиљевич Гогољ]], [[Иван Тургенев]], [[Михаил Лермонтов]], [[Лав Николаевич Толстој]], [[Фјодор Михајлович Достоевски]], [[Иван Александрович Гончаров]], [[Алексеј Феофилактович Писемски]], [[Николај Семјонович Лешков]] и други. Толстој и Достоевски, од гледна точка на книжевните критичари, се определени како најголемите писатели на векот.<ref>{{цитирана веб страница|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513793/Russian-literature|publisher=Encyclopedia Britannica|accessdate=2008-04-11|title=Russian literature; Leo Tolstoy}}</ref> <ref>{{цитирана веб страница|publisher=Time Magazine|url=http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,943893,00.html?promoid=googlep|accessdate=2008-04-10|title=Freaking-Out with Fyodor|author=Otto Friedrich}}</ref>
Во текот на [[18 век]], за развој на руската книжевност најмногу придонесле [[Михаил Василевич Ломоносов]] и [[Денис Фонвизин]].
 
==Руската книжевност во 19 век==
Кон крајот на [[19 век]], руската литература започнала да се менува: Кратката проза и [[поезија]]та станале доминантни жанрови во следните неколку децении. Овој период од историјата на руската литература е познат и како „[[Сребрен век на руската поезија]]“. За разлика од претходниот период, каде [[реализам|реализмот]] бил главна карактеристика, во периодот од [[1893]] до [[1913]] година, руската книжевност паднала под силно влијание на [[Симболизам|симболиката]]. Најпознати писатели од тој период се: [[Валериј Брусов]], [[Андреј Бели]], [[Вјачеслав Иванов]], [[Александар Блок]], [[Николај Гумилев]], [[Дмитриј Мерезковски]], [[Фјодор Сологуб]], [[Ана Ахматова]], [[Осип Мандељштам]], [[Марина Цветаева]], [[Леонид Андреев]], [[Сергеј Есенин]], [[Иван Бунин]] и [[Максим Горки]].
Најголемиот расцвет, руската литература го доживеала во текот на [[19 век]], кога биле создадени најголемите руски литературни дела. Овој век е познат како „[[Златен век на руската литература]]“. Тој започнал со [[Александар Сергеевич Пушкин]], кој се смета за основач на модерната руска литература и често се нарекува „Рускиот [[Шекспир]]“.<ref>{{Цитирана книга|author=Kelly, C|title=Russian Literature: A Very Short Introduction (Very Short Introductions) (Paperback)|publisher=Oxford Paperbacks|isbn=0192801449|year=2001}}</ref>
 
===Рускиот романтизам===
[[Романтизам|Романтизмот]] е означен како златен век на руската поезија, кога се појавува плејада поети (Жуковски, Батјушков, Бератински, Јазиков, Рилјеев, итн.) кои моќно и автентично го разоткриле [[Лирика|лиризмот]] на руската [[душа]]. Во овој период, рускиот романтизам го достигнал врвот во творештвото на Пушкин, [[Фјодор Тјутчев]] и Михаил Лермонтов, кои се издвојуваат не само како великани на руската, туку и на европската поезија од [[19 век]].<ref>Ефтим Клетников, „Руско поетско злато: Пушкин, Тјутчев, Лермонтов“, во: Пушкин, Тјутчев, Лермонтов, ''Руско поетско злато''. Скопје, Три, 2016, стр. 225.</ref>
 
===Рускиот реализам===
Во текот на [[18 век]], за развој на руската книжевност најмногу придонесле [[Михаил Василевич Ломоносов]] и [[Денис Фонвизин]]. Но, можеби, најголемиот расцвет, руската литература го доживеала во текот на [[19 век]], кога биле создадени најголемите руски литературни дела. Овој век е познат како „[[Златен век на руската литература]]“. Тој започнал со [[Александар Сергеевич Пушкин]], кој се смета за основач на модерната руска литература и често се нарекува „Рускиот [[Шекспир]]“.<ref>{{Цитирана книга|author=Kelly, C|title=Russian Literature: A Very Short Introduction (Very Short Introductions) (Paperback)|publisher=Oxford Paperbacks|isbn=0192801449|year=2001}}</ref> Златниот век на руската литература продолжил во текот на [[19 век]], со делата на [[Михаил Јурјевич]] и [[Алексеј Некрасов]], [[Александар Островски]], [[Антон Павлович Чехов]], [[Николај Васиљевич Гогољ]], [[Иван Тургенев]], [[Михаил Лермонтов]], [[Лав Николаевич Толстој]], [[Фјодор Михајлович Достоевски]], [[Иван Александрович Гончаров]], [[Алексеј Феофилактович Писемски]], [[Николај Семјонович Лешков]] и други. Толстој и Достоевски, од гледна точка на книжевните критичари, се определени како најголемите писатели на векот.<ref>{{цитирана веб страница|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/513793/Russian-literature|publisher=Encyclopedia Britannica|accessdate=2008-04-11|title=Russian literature; Leo Tolstoy}}</ref> <ref>{{цитирана веб страница|publisher=Time Magazine|url=http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,943893,00.html?promoid=googlep|accessdate=2008-04-10|title=Freaking-Out with Fyodor|author=Otto Friedrich}}</ref>
==Руската книжевност кон крајот на 19 и почетокот а 20 век==
Кон крајот на [[19 век]], руската литература започнала да се менува: Кратката проза и [[поезија]]та станале доминантни жанрови во следните неколку децении. Овој период од историјата на руската литература е познат и како „[[Сребрен век на руската поезија]]“. За разлика од претходниот период, каде [[реализам|реализмот]] бил главна карактеристика, во периодот од [[1893]] до [[1913]] година, руската книжевност паднала под силно влијание на [[Симболизам|симболиката]]. Најпознати писатели од тој период се: [[Валериј БрусовБрјусов]], [[Андреј Бели]], [[Вјачеслав Иванов]], [[Александар Блок]], [[Николај Гумилев]], [[Дмитриј Мерезковски]], [[Фјодор Сологуб]], [[Ана Ахматова]], [[Осип Мандељштам]], [[Марина Цветаева]], [[Леонид Андреев]], [[Сергеј Есенин]], [[Иван Бунин]] и [[Максим Горки]].
 
==Руската книжевност по Октомвриската револуција==
По [[Руска револуција|руската револуција]] од [[1917]] година, рускиот културен живот во голем степен се променил. Некои истакнати и познати писатели од тој период, како [[Иван Бунин]] и [[Владимир Набоков]] ја напуштиле земјата, додека пак новата генерација на млади талентирани писатели се приклучиле кон различни организации, со цел создавање на една нова културна книжевност, проследена со новиот режим во склопот на [[Советски Сојуз|Советскиот Сојуз]]. Во текот на [[1920]]-тите, писателите уживале широка толеранција. Во [[1930]]-тите, објавувањето на новите литературни дела било затегнато со оглед на доаѓањето на власт на [[Јосиф Сталин]] и неговиот режим. Голем број писатели биле затварани и прогонувани во тој период, а по неговата смрт, во 1960-тите и во 1970-тите започнал процесот на рехабилитација на писателите кои биле забранети за време на Сталиновиот режим. Најпознатите писатели по Октомвриската револуција се: [[Евгениј Земјатин]], [[Исак Бабел]], [[Владимир Мајаковски]], [[Илja Петров]], [[Јуриј Олеша]], [[Михаил Булгаков]], [[Борис Пастернак]], [[Михаил Шолохов]], [[Александар Солженицин]], [[Андреј Вознесенски]] и други.