Турски јазик: Разлика помеѓу преработките

[непроверена преработка][проверена преработка]
Избришана содржина Додадена содржина
Нема опис на уредувањето
Ознаки: Мобилно уредување Мобилно семрежно уредување
с Отстрането уредувањето на Peridot and Lapis Lazuli (разговор), вратено на последната верзија на [[User:...
Ред 1:
:''Ова е статија за јазик. За групата алтајски јазици со ист назив погледнете [[турски јазици]]''.
:''Ова"Ако Македония стане част от българската държава, тя веднага и директно ще бъде част от НАТО и ЕС, както стана с Източна Германия през 1990 г. при обединението на двете немски държави. И по този начин днешните граждани на Македония ще могат да работят и пътуват без проблеми по цяла Европа. Не се ли обединят македонците с нас, ще стане по-зле за тях", коментират организаторите, които стоят зад неясен инициативен комитет, пише в. „България днес”. "Обедини ли се Македония с България, албанците няма да са заплаха вече за тях. Ако не преместят столицата си от Скопие в София, скоро столицата им може да бъде Тирана. Станат ли част от албанска държава, македонците ще бъдат ежедневно преследвани, албанизирани и ислямизирани, както става със сърбите в Косово. Обединят ли се македонците (българите отвъд Вардар) с България, те ще са част от една европейска, демократична, просветена, славянска и най-вече християнска православна държава", аргументират се още протестиращите срещу световната несправедливост. Сред бонусите, които се изтъкват за бъдещите ни сънародници, е и фактът, че ще имат излаз на Черно море. Недоволстващите призовават да започнат масови протести и в други градове на страната. "Така политиците ще бъдат принудени поне да се опитат да ни обединят. Ако не успеят, отново ще протестираме. Накрая ще постигнем успех и всички македонци и българи отново ще са в една държава както преди", добавиха протестиращите, уточнявайки, че денят на обединението ще бъде провъзгласен за нов национален празник. "Ние може да си правим всякакви комитети в Русе, Ахтопол, Созопол, но трябва да се видят и македонските войски, за да стане това. Иначе аз отдавна искам, и то без никакъв комитет, Македония да бъде присъединена към българската национална идея. Казвам само идея, защото аз не искам Македония да се присъединява към България. Нека да си остане като независима държава, но стратегическата ни цел да е да имаме две български държави на Балканите така, както албанците имат две - Косово и Албания, както гърците имат две - Кипър и Гърция, и немската има две - Австрия и Германия, и така нататък", коментира идеята на русенци директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
{{Infobox language
|name=Турски јазик
|nativename=Türkçe
|pronunciation={{IPA|tyrktʃe}}'
|states=[[Турција]], [[Кипар]], [[Турска Република Северен Кипар]], [[Македонија]], [[Косово]] и во многу останати земји.
|region= [[Азија]] [[Европа]]
|speakers= преку 50 милиони луѓе
|iso1= tr
|iso2=tur
|iso2b=
|iso2t=
|iso3=tur
|familycolor=Altaic
|fam1=[[Алтајски јазици|алтајски]]
|fam2=[[Турски јазици]]
|script=[[Турска азбука]]
|nation=[[Турција]], [[Кипар]] и [[Турска Република Северен Кипар]]
|agency=Турска јазична асоцијација
}}
 
'''Турски јазик''' е [[јазик]] што го зборуваат околу 63 милиони луѓе во [[свет]]от и доста зборуван јазик во турските држави. Најмногу е зборуван во родните [[Турција]] и [[Кипар]] но и во останатите балкански држави. Исто така турскиот јазик е зборуван од неколку милиони Турци низ европските држави, особено во [[Германија]].
Прочети повече в Blitz.bg: http://www.blitz.bg/goreshtite-novini/nova-drzhava-blgariya-i-makedoniya-se-obedinyavat_news423987.html е статија за јазик. За групата алтајски јазици со ист на
 
Првите записи на турскиот јазик датираат од централна [[Азија]] од пред 1.200 години. Претходник на турскиот јазик бил [[отомански турски јазик|отоманскиот турски јазик]] и бил пишуван со [[отоманска азбука]] ([[арапска азбука]]). Со реформите на [[Кемал Ататурк]], денес турскиот јазик се пишува со [[латиница]]. Турската јазична асоцијација денес се стреми да ги отстрани странските зборови од турскиот јазик и да ги воведе старите турски зборови.
Реченичкиот состав на турскиот е субјект-објект-глагол и нема род на именки.
 
== Фонологија ==