Граматички категории на именките во македонскиот јазик: Разлика помеѓу преработките

[проверена преработка][проверена преработка]
Избришана содржина Додадена содржина
Ред 13:
 
Именките од машки род своите вокативно форми ги образуваат со наставките ''-у'' и ''-е''. Во пракса не постои јасна граница меѓу овие две наставки и двете може да се користат за една иста именка (''свате, свату''). Наставката ''-у'' почесто се среќава кај едносложни именки, а ''-е'' кај повеќесложни именки (''крају, учителе''). Машките имиња кои завршуваат на самогласка немаат вокативна форма (''Никола, Ѓорѓи''), а тие што завршуваат на согласка ка земаат наставката ''-е'' (''Горане, Зоране'').{{ref|Opsta}}
 
Именкие од женски род ги користат наставките ''-е'' и ''-о'' за вокатив. Првата наставка ја користат именки кои завршуваат на ''-ица'' и ''-ка'' (''Јованке, Милице''), додека втората ја користат именки кои завршуваат на ''-а'' (''Маријо, Симоно'').
 
== Род ==