Граматички категории на именките во македонскиот јазик: Разлика помеѓу преработките

[проверена преработка][проверена преработка]
Избришана содржина Додадена содржина
Ред 13:
 
==Број==
 
Бројот на именките опфаќа единичност и множество на предметите, лицата, појавите и слично. Според тоа, во македонскиот јазик се разликуваат еднината и множината. Еднината означува една именка, додека множината означува повеќе именки. Оваа теоретска поделба има и неколку исклучоци, односно специјални случаеви. Така на пример, понекогаш едининската форма на именката може да означува множество, како на пример зборот „леб“ во реченицата: ''Колку леб продадовте?'' Спротивно на ова, има и множински форми кои означуваат еден предмет, како што се зборовите: „фармерки“, „очила“, „ножици“ и слично.{{ref|Opsta}}
 
Во единина, по правило се употребуваат:
* ''сопствените именки'' - имиња на луѓе, животни, топоними и друго. Понекогаш може сопствените имиња да имаат множински форми, но тогаш или тие означуваат повеќе лица со исто име или се именува некое семејство, како на пример: ''Петреви, Бекамови'' и сл.
*''збирни именки''- такви на пример се мебел, население и др.
*''материјални именки'' - такви на пример се именките ''бакар, шеќер'' и слично. Исклучок на ова се случаевите кога именките имаат значење на одделни видови (пр. ''вина, ракии'' и сл.) и именки кои означуваат измерено количество (пр. ''две/ три вина, две/ три ракии'' и сл.)
*дел од апстрактните именки кои се употребуваат со нивното основно значење (пр. ''просвета, капитализам'' и сл.).
 
;Видови множина