Википедија

Крушево (Серско): Разлика помеѓу преработките

Страница Разговор

Крушево (Серско) (уреди)

Преработка од 22:45, 26 мај 2011

Одземени 10.205 бајти ,  пред 12 години
нема опис на уредувањето
[непроверена преработка][проверена преработка]
НагледноВикитекст
Нема опис на уредувањето
Нема опис на уредувањето
{{Без извори|датум=ноември 2009}}
<!-- Ако имате податок, напишете го после знакот = -->
{{Инфокутија за село во Егејска Македонија|
| слика мапа=
| име=Крушово
| општина=
| околија=
| популација=
| поштенски број=
| повикувачки број=
| надморска височина=
| географска широчина=
| географска должина=
| веб=
}}
 
'''Крушово''' е село во [[Егејска Македонија]], [[Република Грција]].
рушево (дем Синтика)▼
от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Крушево (Ном Сяр))
Вижте пояснителната страница за други населени места с името Крушево.
Крушево
Αχλαδοχώρι▼
 
== Географиja и местоположба ==
Крушево и южните склонове на Славянка.
Местоположение
 
== Историja ==
 
== Економија ==
Крушево
Крушево на картата на Гърция
 
== Демографија ==
 
== Општествени институции ==
Крушево
Крушево на картата на дем Синтика и област Централна Македония
Координати: 41.3167, 23.5500 (G) Координати: 41.3167, 23.5500 (G) (⇓)
Данни
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Мървашко
Население 814 (2001)
Надм. височина 539 m
Пощ. код 623 00
Тел. код 23230-6
Крушево или Крушово (на гръцки: Αχλαδοχώρι, Ахладохори, катаревуса: Αχλαδοχώριον, Ахладохорион, в превод крушево село, до 1927, Κρούσοβο/ν, Крусово/н) е село в Република Гърция, център на община Крушево в Ном Сяр (Серес), с 814 жители (2001).
Съдържание [скриване]
1 География
2 История
2.1 В Османската империя
2.2 В Гърция
3 Личности▼
4 Външни препратки
5 Бележки
География [редактиране]
 
== Културни и природни знаменитости ==
Крушево е село в историко-географската област Мървашко, разположено на 20 километра североизточно от град Валовища (Сидирокастро) в долината на Крушовската река или Белица (на гръцки Крусовитис) в центъра на малка котловина затворена между планините Славянка (Орвилос) от север Шарлия (Ори Врондус) от юг, Сенгелската планина от запад и Черна гора от изток.
История [редактиране]
 
== Редовни настани ==
В Османската империя [редактиране]
Крушево още в древността е важно селище, за което свидетелстват многото развалини от различни епохи, разположени край него - праисторическо селище от късния неолит в местността Алцова кула,[1] средновековно селище на север от селото и разрушено селище в местността Селене. Над селото в голямата пещера Капе има скална църква „Свети Спас“, прекрасно описана от Яворов в „Хайдушки копнения“.[2] Според предание, записано от българския учен Йордан Н. Иванов тя е построена по време на гоненията срещу християните от някой си Трайче, който се спасил тук от преследванията на иноверцитете. Местният управител заповядал да я изгорят, но тя останала непокътната в пещерата.[3]
 
▲3== Личности ==
 
== Култура и спорт ==
Пещерата Капе в южните склонове на Алиботуш
В края на 19 век Крушево е голямо и почти чисто българско село в Демирхисарска каза. До западането на железодобивната индустрия в областта Мървашко, Крушево е едно от най-големите рударски селища в българските земи. Последният самоков в селото спира да работи в 1908 година. А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Крушово (Krouchiovo), Мелнишка епархия, живеят 1800 гърци.[4] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Крушево (Krouchévo) е посочено като село с 395 домакинства с 1 200 жители българи и 25 мюсюлмани.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Крушово живеят 2 450 българи, 30 турци и 30 власи.[6]
Крушево има съществен принос в борбите за църковно-национална независимост на македонските българи през 19 век.[7] Селото първо от цялата каза започва открита борба срещу мелнишкия гръцки владика. От 1860 година в Крушево функционира новобългарско училище с първи учител Иван Гологанов. След учредяването на Българската екзархия през 1870 година селото е разделено в конфесионално отношение на екзархисти и патриаршисти. През 1875 година българите екзархисти прогонват от селото патриаршисткият митрополит Неофит Врачански и обръсват брадата му. Заради тази случка властите затварят българското училище, а българският учител и местните първенци са изпратени на заточение.[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крушово има 2 408 българи екзархисти, 760 българи патриаршисти гъркомани и 54 власи. В селото функционират начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 90 ученика, както и начално гръцко училище с 2 учители и 15 ученика.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година 38 души от Крушево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] По време на войната Крушево е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава къщите в селото са около 600, от които 500 български екзархийски, 40 гъркомански, 30 турски и 30 влашки.[11] През 1913 година българският кмет на Крушево М. Орджанов е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети[12].
В Гърция [редактиране]
По време на Междусъюзническата война през 1913 година, Крушево е опожарено от гръцката армия.[13] След войната остава в пределите на Гърция. Голяма част от българите се изселват в България на три вълни - в 1913, в 1918 след края на Първата световна война и в 1925 по спогодбата за обмен на население между България и Гърция, като в селото остават само около 80 гъркомански семейства. На мястото на изселилите се са заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година Крушево има смесено население от местни хора и бежанци - 204 бежански семейства с 679 души.[14]
В 1927 името на селото е преведено на гръцки на Ахладохорион.[15] До 1967 година кмет на селото е гъркоманинът Димитър Червенков.
Потомците на бежанците от Крушево в България живеят в Сандански, Гоце Делчев, Петрич и Пловдив.[16]
Личности [редактиране]
 
== Иселеништво ==
 
== Надворешни врски ==
 
[[Категорија:Села во Егејска Македонија]]
Димитър Гущанов
 
Родени в Крушево
▲рушево[[bg:Крушево (дем Синтика)]]
Ангел Атанасов (1879 - 1952), български революционер
▲[[el:Αχλαδοχώρι Σερρών]]
Ангел Тасев, деец на ВМОРО, учител в Крушево и член на Серския окръжен революционен комитет (1904)[17]
[[en:Achladochori]]
Ангел Янкулов, български революционер
Димитър Гологанов (1901 - 1987), български книжар и издател
Димитър Гущанов (1876 - 1903), български революционер
Иван Гологанов (? - 1908), български революционер
Иван Миленков, български революционер, избран за член на Демирхисарския революционен комитет на ВМОРО в 1900 година (със седалище в Крушево)[18]
Иван Самарджиев, български революционер от ВМОРО, председател на Демирхисарския окръжен революционен комитет със седелащи Крушево през 1900 година[19]
Илия Гологанов (1865 - 1910), български журналист и революционер
Илия Бижев (1882 - 1966), български революционер и общественик
Кръстьо Халянов (? - 1908), български революционер
Никола Бижев (? - 1905), български революционер
Стоян Стоянов, български революционер от ВМОРО, завършил трети прогимназиален клас и преподавал в родното си село, той е член на Демирхисарския окръжен революционен комитет между 1906-1907 година[20]
Христо Попиванов, български революционер
Янаки Георгиев, войвода на ВМОК
Починали в Крушево
Иван Гологанов (1839 - 1895), български просветен деец и фолклорист
Ajta
Уредници, Оценувачи
3.892

уредувања

Преземено од „https://mk.wikipedia.org/wiki/Специјална:МобилнаРазлика/1965467“