Александар Станишев: Разлика помеѓу преработките

[непроверена преработка][непроверена преработка]
Избришана содржина Додадена содржина
Нема опис на уредувањето
с Отстрането уредување на 213.240.241.95, вратено на последната верзија од Nk
Ред 1:
'''Александар Димитров Станишев''' <sup>[[# Дообјаснувања|1]]</sup> e познат научник и лекар во првата половина на ХХ век. Исто така, познат е по тоа што бил министер за внатрешни работи и за здравје во бугарската влада, за време на [[Втора Светска војна|Втората Светска војна]]. Документите на [[АСНОМ]], го третираат како "[[фашизам|фашистички]] агент", додека [[Бугариjа|бугарски]] историски извори сметаат дека тој се залагал за "ослободувањето на [[Македонија]] од [[Грција|грчко]] и [[Србија|српско]] ропство", и нејзино припојување кон [[Бугарија]].
{{Биография инфо|
име= Александър Станишев
| портрет= dot.png
| описание= български лекар
| наставка=
| роден-дата=[[15 декември]] [[1886]]
| роден-място=[[Кукуш]], дн. [[Гърция]]
| починал-дата=[[1 февруари]] [[1945]]
| починал-място=
}}
 
Роден на 15 декември 1886 во [[Кукуш]], [[Егеjска Македониjа]]. Му припаѓа на познатиот кукушки преродбенички род [[Станишеви]].
'''Александър Димитров Станишев''' e [[България|български]] [[лекар]], учен и [[политик]] от първата половина на [[20 век]].
 
Средно училиште го завршува во [[Солун]]. Студирал општествена историja во [[Софиja]] (1904-1905), а потоа завршил на Медицинскиот факултет во [[Минхен]], [[Германиjа]] (1905-1910). Работи како асистент во Универзитетската хируршка клиника во [[Минхен]] и во болници во [[Берн]] и [[Ландау]] (1910-1912). Во [[Балкански воjни|Балканските]] и [[Прва светска воjна|Првата светска воjна]] учествувал како [[Хирургија|хирург]] во бугарски воjни болници во [[Тракија]] и [[Македонија]].
Роден е на [[15 декември]] [[1886]] г. в [[Кукуш]], [[Егейска Македония|Егейска (Беломорска) Македония]]. Родът на Александър Станишев е известен със своята преданост към каузата на българското [[Възраждане]].
 
Специјализира во [[Хаjделберг]] и Минхен (1919-1920). Од 1920 година е доцент на Катедрата по клиничка хирургиjа на Медицинскиот факултет на Софискиот универзитет, а од 1923 е редовен професор на истата катедра. Оснивач е и прв директор на Хируршката клиника во Софиjа. [[Декан]] е на Медицинскиот факултет на [[Софиски универзитет|Софискиот универзитет]] (1930-1931, 1937-1938), а подоцна - [[ректор]] на Софискиот универзитет "Свети [[Климент Охридски]]" (1938-1939).
Средното си образование Александър Станишев завършва в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. Учи естествена история в [[Софийски университет Свети Климент Охридски|Софийския университет]] ([[1904]]–[[1905]]), след което завършва Медицинския факултет в [[Мюнхен]], [[Германия]] (1905–[[1910]]). Работи като асистент в Университетската хирургическа клиника в Мюнхен и в болници в [[Берн]] и [[Ландау]] (1910–[[1912]]). В [[Балкански войни|Балканските]] и [[Първа световна война|Първата световна война]] участва като хирург в български военни болници.
 
Александар Станишев e добитник на многу меѓународни признаниjа. Во 1935 година е избран за член, а во 1938 за подпретседател на Меѓународната хируршка академиjа во [[Женева]]. Од 1939 година е почетен член на [[Универзитетот во Хамбург]], а на следната година е прогласен и за доктор хонорис кауза на [[Берлински универзитет|Берлинскиот универзитет]].
Станишев специализира в [[Хайделберг]] и Мюнхен ([[1919]]–[[1920]]). От 1920 година е [[доцент]] в Катедрата по клинична хирургия на Медицинския факултет в Софийския университет, а от [[1923]] е редовен [[професор]] в същата катедра. Основател е и пръв директор на Хирургическата клиника в София. [[Декан]] е на Медицинския факултет на Софийския университет ([[1930]]-[[1931]], [[1937]]-[[1938]]), а през 1938-[[1939]] - [[ректор]] на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. През 1936-1944 г. е председател е на Българското хирургическо дружество.
 
Политичката деjност на Александар Станишев е поврзана со борбата за ослободувањето на Македониjа од српско и грчко ропство, и нејзино припојување кон Бугарија, а потоа со окупацијата на Македонија од страна на прохитлеровскиот режим на Бугарија во [[Втора Светска Војна|Втората Светска Војна]] (во бугарската верзија, оваа окупација е претставена како ослободување на Македониjа од српско и грчко ропство). Од [[1 jуни]] [[1944]] до [[2 септември]] [[1944]] година е министер на внатрешните работи и народното здравје на Бугариjа. После промените во Бугариjа на [[9 септември]] [[1944]] е осуден на смрт од [[Народен суд во Бугариjа|Народниот суд]] и на 1 февруари 1945 г. е стрелан заедно со други интелектуалци поврзани со политичкиот живот на Бугариjа за време на Втората Светска Војна.
Александар Станишев получава редица международни признания. През [[1935]] година е избран за член, а през 1938 г. — и за подпредседател на Международната хирургическа академия в [[Женева]]. От 1939 година е почетен член на Университета в [[Хамбург]], а през следващата година е провъзгласен и за почетен доктор на [[Берлин]]ския университет.
 
Професор д-р Александар Станишев е автор на преку 50 научни дела од областа на хирургиjата на различни jазици - [[бугарски]], [[германски ]], и др. Од обjавените на бугарски jазик наjзначаjни се:
Политическата дейност на Александар Станишев е свързана с борбата за освободождението на [[Македония]], попаднала под [[Сърбия|сръбска]] и [[Гърция|гръцка]] власт след 1912 г., както и с идеите му за сближение на България с Германия. От [[1 юни]] [[1944]] г. до [[2 септември]] [[1944]] година Станишев е [[министър на вътрешните работи и народното здраве]] в правителството на [[Иван Багрянов]]. След преврата от [[9 септември]] 1944 г. е арестуван и осъден от т.нар. [[Народен съд]] на смърт, глоба от пет милиона лева и конфискация на имуществото. На [[1 февруари]] [[1945]] г. е екзекутиран. През 1996 година с Решение на Върховния съд присъдата му е отменена.
"Волево движение на изкуствената рака. Заубербахова операция, сопствена метода и техника на протезата" (Софиjа, 1919), "Пластично възстановяване на горната усна чрез трансплантация на долната" (Софиjа, 1924), "Лекции" (Софиjа, 1924), "Хирургиjа. Лекции" (Софиjа, 1942).
 
== Дообјаснувања ==
Професор д-р Александър Станишев е автор на над 50 научни труда в областта на [[хирургия]]та на различни езици - [[български език|български]], [[немски език|немски]] и др. От публикуваните на български език най-значителни са:
&sup1; Вклучувањето на Александар Станишев во категоријата Македонски лекари се должи на неговото потекло од Македонија. Тоа не значи дека тој бил т.е. се чувствувал како Македонец, во национална смисла. Станишев е истотака вклучен во листата на видни бугарски лекари. Види: [http://bg.wikipedia.org/wiki/Александър_Станишев]
* „''Волево движение на изкуствената ръка. Заубербахова операция, собствена метода и техника на протезата''“ (София, 1919)
* „''Пластично възстановяване на горната устна чрез трансплантация на долната''“ (София, 1924)
* „''Лекции''“ (София, 1924)
* „''Хирургия. Лекции''“ (София, 1942).
 
== Надворешни линкови ==
[[Категория:Български лекари|Станишев, Александър]]
 
[[Категория: Български политици|Станишев, Александър]]
* [http://www.doctorbg.com/stanishev.htm Професионална биографиjа] на Александар Станишев (бугарски)
 
 
[[Category:Историја на македонскиот народ|С]]
[[Category:Македонски борци|С]]
[[Category:Македонци|С]]
 
име= [[bg:Александър Станишев]]