Кирил Прличев: Разлика помеѓу преработките

[проверена преработка][проверена преработка]
Избришана содржина Додадена содржина
Ред 29:
Бил секретар на [[Задгранично претставништво|задграничното претставништво]] во [[Софија]]: првиот пат во [[1902]], вториот пат [[1903]] - [[1905]], кога раководители биле [[Христо Матов]] и [[Христо Татарчев]] и третиот пат [[1915]] - [[1921]], кога раководители се [[Тодор Александров]] и [[Александар Протогеров]].
 
По расколот на во [[Македонска револуционерна организација|Македонската револуционерна организација]] се приклонил кон [[Умерно - конзервативна струја (МРО)|Конзеравтивното крило]], a својата револуционерна дејност подоцна ја продолжил во [[ВМРО (Автономистичка)|ВМРО ]] на [[Тодор Александров]] <ref><small>''Кирил Пърличев, [http://www.promacedonia.org/prl/index.html "Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 година)"], Софиjа, 1918 г.: Глава прва, [http://www.promacedonia.org/prl/1.html "Хуриета и балканската война от 1912 година"] - "Фактите останаха по-силни от желанията и очакванията, турчинътъ се видя обезличен и деградиран от приравняването му с христианина, а българинът, ако правеше баланс между стар и нов турски режим правеше го като реалист, с оглед към осезателните и непосредствени факти, а именно: В отоманския парламент българския елемеит можеше да се представлява само доколкото това допускаше комитета „Иттихад ве Тереки"."; [http://www.promacedonia.org/prl/2.html "Българските революционни чети - партизански отряди в помощ на съюзнишките сръбски войски против турците"] - "Навсякъде съюзниците бяха улеснявани от четите и милицията на революционната организация, навсякъде предоставено им бе на разполжение всичко, каквото македонският българин бе грижливо скътал за тоя тържествен час."; [http://www.promacedonia.org/prl/3.html "След привършване на военните действия и настаняването им в Македония сърбите неприязненно се отнасят спрямо българското население"] - "Но още при влизането си в Македония сърбите не скриха своето неприязнено настроение спрямо българското население в страната."''</small> {{bg}}</ref>.
 
По убиството на [[Тодор Александров]], во [[1924]] година, ја редуцира активноста во револуционерната организација. Во годините на расколот во [[ВМРО (Автономистичка)|ВМРО]], го поддржува крилото на Протогеровистите, а во [[1931]], по личен налог и закана од [[Ванчо Михајлов]], мора целосно да се повлече од револуционерната активност.