Разговор:Григор Прличев: Разлика помеѓу преработките

Избришана содржина Додадена содржина
Ред 346:
:''Имало и други способни и вѣщи хора, които можели да дѣйствуватъ за по-скорошното събужданье и подиганье на народа, но тѣ още се отнасяли скептически къмъ тая неравна борба и никакъ не вѣрвали въ успѣха на народа. Както и да е, и безъ тѣхъ се свършилъ благополучно въпросътъ, и се уредила българската община. Това станѫло на 24. августъ 1869. год. Въ тоя день станѫло μονοκλησία (едноцърквие) въ съборната църква свети Климентъ, блѣскаво и тържествено се отслужила литургията отъ всичкитѣ свещеници и цѣлия градъ, и слѣдъ това народътъ заедно съ духовенството се отправилъ въ врѣменно избраната митрополия. И тамъ се осветила вода и се избрали първитѣ члѣнове на първата бълг. община въ Охридъ. За прѣдсѣдатель билъ избранъ п. Василъ Касаповъ, неговъ съвѣтникъ п. Никола Бѫндевъ, а члѣнове пъкъ П. Огненъ, К. Размовъ, Илче Чобанъ, Стефанъ Тримчевъ (отъ Месокастро), Кольо Сионъ (отъ Влашкитѣ махали) и Георги Чакаръ (отъ Струга). Тия лица отъ тоя день взели върху себе училищнитѣ и църковнитѣ работи и почнѫли единодушно да работѭтъ и да слѣдватъ прѣдназначения пѫть.''
 
[http://www.promacedonia.org/bmark/es/es_3.htm Извор] - Глава III книгата на Евтим Спространов, стр. 657. Бугарската општина е национална граѓанска структура, предуслов за организирањето на бугарско [http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5 читалиште] (или центар за бугарска национална култура) во Охрид:
 
:''Слѣдъ урежданьето на общината младежитѣ пъкъ отъ своя страна по инициатива и рѫководство на учителитѣ си съставили читалище, центърътъ на което била митрополията, и тамъ всѣкоя недѣля и всѣкой день даже слѣдъ дневнитѣ училищни работи се събирали, държели сказки, прочитали вѣстници, разисквали, учели се помежду си и се насърчавали. Колко далечъ е останѫлъ сега Охридъ отъ онова врѣме! Сравнение даже не може да има!...''
 
[http://www.promacedonia.org/bmark/es/es_3.htm Извор] - Глава III книгата на Евтим Спространов, стр. 658. Прличев бил водечки деец и во отцепувањето на Охрид од гркатагрчката патриаршиjа:
 
:''Най-сетнѣ водителитѣ на борбата рѣшили да направкьтъ още едно общо събрание, на което да вземѫтъ послѣдната дума не само на свещеницитѣ, ами още да прѣдложѫтъ и на отцѣпенитѣ да се присъединѫтъ съ народа. Това събрание станѫло въ срѣдата на м. май сѫщата година. Събрали се прѣдставители отъ всичкитѣ махали и поканили първо отклонившитѣ се братя. Отъ тѣхъ се явили само половината. Тогава Пърличевъ както всѣкога, станѫлъ и държалъ рѣчь доста строга и мъмрителна. [...] Завчасъ слѣдъ това рѣшаватъ да напишѫтъ три махзара отъ страна на населението и да ги подадѫтъ, единъ направо до Н. И. В. Султана, другия до валията въ Битоля, а третия до охридския каймакаминъ. Съдържанието и на тритѣ махзара било почти еднакво. Извѣстили Н. Величество и правителството Му като негови вѣрни подданници, че се отказватъ отъ патриаршията и отъ нейния прѣдставитель Мелетия и като чисти българи по вѣра и народность за напрѣдъ ще припознаватъ надъ себе вѣдомството на бълг. православна черква. Така приготвени махзаритѣ, започнѫли да ги подписватъ и да ги подпечатватъ. Подписвали ги свещеницитѣ, аазитѣ, мухтарътъ и удряли печата махаленски.''
 
[http://www.promacedonia.org/bmark/es/es_3.htm Извор] - Глава III книгата на Евтим Спространов, стр. 654-655. Подоцна токму охридската бугарска општина била структурата, коjа имала учество во самото создавање на Бугарската Егзархиjа и потоа клучна улога за припоjувањето на Охрид кон бугарската национална црква:
 
:''До 1870. год. охридчани водили борбата самостойно и независимо, а отъ тая дата въпросътъ взелъ друга фаза, друго направление. Прѣзъ мѣсецъ май сѫщата година, църковната община и другитѣ първенци рѣшили да проводѭтъ въ Цариградъ свой народенъ прѣдставитель, който, заедно съ другитѣ народни прѣдставители, да се труди за урежданьето и основаваньето на бѫдѫщата бълг. екзархия.''
 
[http://www.promacedonia.org/bmark/es/es_4.htm Извор] - Глава IV од книгата на Евтим Спространов, стр. 663-664. Сите тие битни елементи од делото на Григор Прличев се премолчуваат во статиjата. Мислам дека со тоа не само не се прикажани сите гледни точки, но дури големи периоди од делото, а и самиот карактер на делото на Прличев, се искривуваат. Не станува збор за персонални идеи или неостварени планови на Прличев, а за негово водечко учество во организирањето на масовни институции со модерен национален карактер. Со тоа се крши правилото за НГТ. Поздрави, [[Корисник:Boban Krumeski|Бобан]] [[Податотека:Applications-internet.svg|30px]] [[Разговор со корисник:Boban Krumeski|Крумески]] 13:29, 3 јуни 2010 (CEST)
Назад на страницата „Григор Прличев“.