Разговор:Григор Прличев: Разлика помеѓу преработките

:''Слѣдъ урежданьето на общината младежитѣ пъкъ отъ своя страна по инициатива и рѫководство на учителитѣ си съставили читалище, центърътъ на което била митрополията, и тамъ всѣкоя недѣля и всѣкой день даже слѣдъ дневнитѣ училищни работи се събирали, държели сказки, прочитали вѣстници, разисквали, учели се помежду си и се насърчавали. Колко далечъ е останѫлъ сега Охридъ отъ онова врѣме! Сравнение даже не може да има!...''

 

 

:''Най-сетнѣ водителитѣ на борбата рѣшили да направкьтъ още едно общо събрание, на което да вземѫтъ послѣдната дума не само на свещеницитѣ, ами още да прѣдложѫтъ и на отцѣпенитѣ да се присъединѫтъ съ народа. Това събрание станѫло въ срѣдата на м. май сѫщата година. Събрали се прѣдставители отъ всичкитѣ махали и поканили първо отклонившитѣ се братя. Отъ тѣхъ се явили само половината. Тогава Пърличевъ както всѣкога, станѫлъ и държалъ рѣчь доста строга и мъмрителна. [...] Завчасъ слѣдъ това рѣшаватъ да напишѫтъ три махзара отъ страна на населението и да ги подадѫтъ, единъ направо до Н. И. В. Султана, другия до валията въ Битоля, а третия до охридския каймакаминъ. Съдържанието и на тритѣ махзара било почти еднакво. Извѣстили Н. Величество и правителството Му като негови вѣрни подданници, че се отказватъ отъ патриаршията и отъ нейния прѣдставитель Мелетия и като чисти българи по вѣра и народность за напрѣдъ ще припознаватъ надъ себе вѣдомството на бълг. православна черква. Така приготвени махзаритѣ, започнѫли да ги подписватъ и да ги подпечатватъ. Подписвали ги свещеницитѣ, аазитѣ, мухтарътъ и удряли печата махаленски.''

 

 

:''До 1870. год. охридчани водили борбата самостойно и независимо, а отъ тая дата въпросътъ взелъ друга фаза, друго направление. Прѣзъ мѣсецъ май сѫщата година, църковната община и другитѣ първенци рѣшили да проводѭтъ въ Цариградъ свой народенъ прѣдставитель, който, заедно съ другитѣ народни прѣдставители, да се труди за урежданьето и основаваньето на бѫдѫщата бълг. екзархия.''