Антон Шибаков

Антон Велянов Шибаков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Anton Shibakov IMARO Velgoshti.JPG

Биография[редактиране | редактиране на кода]Уреди

Илинденци в освободения Охрид, 30 ноември 1941 г., отпред: Евтим Апочев, Антон Шибаков и Янко Добринов, отзад: Глигор Гъков, Ламбе Арнаудов, Христо Лапайков, Димитър Аржанец и Ташко Арсов. Шибаков е роден в 1883 година в охридското село Велгощи, тогава в Османската империя. Работи като дюлгерин. Четник е при Борис Сарафов в 1903 година. През Илинденско-Преображенското въстание действа като войвода на четата от родното си село. На 25 юли Шибаков заедно с четата на Сандре Георгиев от Опеница се сражава с турска войска при Прентов мост на шосето Охрид – Ресен. По време на въстанието е ранен, баща му е убит, две от семейните къщи са изгорени.

След въстанието Шибаков емигрира в България, а през 1910 година – в САЩ. Завръща се в навечерието на Балканската война и постъпва като доброволец във 2 рота на 10 прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение. През Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО.

 
Илинденци в освободения Охрид, 30 ноември 1941 г., отпред: Евтим Апочев, Антон Шибаков и Янко Добринов, отзад: Глигор Гъков, Ламбе Арнаудов, Христо Лапайков, Димитър Аржанец и Ташко Арсов.

Шибаков взема участие и в Охридско-Дебърското въстание в 1913 година.

Антон Шибаков е осъден на смърт от сръбските власти след края на Първата световна война, но е помилван и лежи в затвора до 1926 година.

В 1941 година е избран в местната охридска контролна комисия на Илинденската организация.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]Уреди

  1. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 32.
  2. ↑ Нагоре към:а б Арсов, Т. Антон Велянов Шибаков, Илюстрация „Илинден“, бр. 2 (132), 1942, с. 12.
  3. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 804.
  4. ↑ Нагоре към:а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 191.
  5. ↑ Съобщения. // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 13.
    Портал „Македония“